Българският патриарх Неофит направи обръщение по повод десетгодишнината от упокоението на Българския патриарх Максим, съобщиха от Българската патриаршия.

"С искрена тъга, но и с неизменна вяра в Спасителя и непоколебимо очакване на възкресението и вечния живот, отбелязваме днес десетата година от земната ни раздяла с приснопаметния наш предшественик – Светейшия Български патриарх и Софийски митрополит Максим. Връщаме се назад в спомените си за него и за всичко онова, което той направи за светата ни Църква през дългите години на своето архиерейско служение, и благодарим на Бога, задето в негово лице ни беше дарувал такъв архипастир – достоен син на своя народ, предан на Христа и Неговата света Църква и отдаден докрай на своето жертвено служение!

В този ден спомените ни връщат далеч назад във времето, когато с радост научихме вестта за решението на Патриаршеския избирателен събор от лятото на 1971 г. за избора му като предстоятел на Православната ни църква. Многолетното и доброплодно негово патриаршеско служение, изпълнено с дълбока и искрена радост в Господа (срв. Фил. 4:4), но и с много трудности и неимоверни изпитания, доказа, че този избор не е бил случаен – бил е правилен! В продължение на повече от четири десетилетия, с огромна любов и търпение, със завидна архипастирска разсъдителност и неизменно упование в Пастиреначалника Христа, той направляваше уверено църковния кораб в различни обществени и политически условия и успя да съхрани поверената му свише света Българска православна църква без "петно, или порок, или нещо подобно, но… света и непорочна“ (Еф. 5:27) – такава, каквато иска да я вижда Сам нейният божествен Глава: Господ и Спасител наш Иисус Христос.

Свидетелство за високите достойнства и авторитета на приснопаметния наш отец и патриарх Максим беше както любовта, на която той се радваше сред своето паство и в средите на духовенството на светата ни Църква, така и огромното уважение към него от страна на неговите събратя – Първойерарсите на всички канонични Православни църкви по целия свят. За всички тях той беше обичан брат и съслужител, образец за всеотдайно архипастирско служение и пример за подражание, а затова и неговото отшествие беше загуба не само за нас, неговите обични чеда, но и за Светото Православие.

Сега, когато той вече не е сред нас, остава споменът за добрия архипастир и благодарността, че сме имали възможността да общуваме с него и да черпим от неизчерпаемата му мъдрост и благост. Остават и отговорността ни пред неговата светла памет и дългът ни да следваме примера му, като се ръководим неотклонно от оставения ни от него образец за служение в Църквата Христова, от неговия завет към нас – да ценим и свято да пазим нейната светост и единство. Единство, което той успя да удържи и съхрани заради Христа, Комуто вярно служеше, и за нас и нашето бъдеще, в условията на враждебност и безпрецедентен натиск, с цената на много скърби и обиди, гонения и притеснения от най-различен характер.

"Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им“ 

(Евр. 13:7), така съветва в древните дни Апостолът на народите и този призив запазва императивния си характер и своята актуалност и днес. Приснопаметният патриарх Максим беше истински наставник на всички нас в Божия път и в Божията правда, "… безукорен работник, който вярно преподава словото на истината“ (2 Тим. 2:15). Затова и наш свещен дълг е наистина да пазим в Църквата паметта за него и всякога да имаме пред очи неговия достоен живот – живот, изцяло отдаден на Христа и Неговата света Църква, и да подражаваме на вярата му. Във всяка трудна ситуация, при всяко колебание и изкушение да изпитваме съвестта си, да търсим това, което е истински важното за църковния живот, и да постъпваме така, както той би постъпил ако беше сред нас днес. А най-много от всичко: да не се поддаваме на духа на разединението, защото този дух е противен на Христа и на Църквата, която е "единство на вярата и на познаването Сина Божий“, чрез което единствено се достига и до "пълната възраст на Христовото съвършенство“ (Еф. 4:13).

Помнейки голямата любов на патриарх Максим към повереното му от Бога паство, ние вярваме и знаем, че той и сега не престава да се моли и да се застъпва пред небесния престол за Православната ни църква и за всекиго от нас, и да изпросва от Всемилостивия и Всещедър Бог Неговата благодатна помощ и подкрепа за православния ни български род, който дядо Максим отечески обичаше и на който отдаде целия си земен живот.

Божията любов, радостта в Господа, светлината и блаженството в Царството Божие да бъдат с приснопаметния наш отец Максим, Патриарх Български, 

във вечните векове!

Вечна и блажена да пребъде паметта му!".