Множество лекарства и други вещества могат да предизвикат дефекти в метаболизма на глюкозата. Механизмите за възникване на захарен диабет са различни, но най-общо медикаментите предизвикат инсулинова резистентност или намаляват инсулиновата секреция, информира puls.bg.

Настъпването на захарен диабет се свързва както с някои по-рядко използвани медикаменти, като диазоксид, така и при някои често срещани групи лекарства, като антихипертензивните медикаменти, статините, глюкокортикоидите, антипсихотиците и др. Честотата на симптоматичен захарен диабет нараства и с новите имунотерапии, които се прилагат при злокачествени и редица хронични заболявания.

Пример за вещество, водещо до хипергликемия, е стрептозотоцинът. Първоначално той е открит като антибиотик през 1950 г., а в последствие е установено, че селективно разрушава бета-клетките на панкреаса, които произвеждат инсулин. Негово производно (отровата Вакор) е използвано като пестицид, но е забранено през 1980 г. В съвременната медицина стрептозотоцинът се използва с научна цел, като с негова помощ се създават лабораторни животни със захарен диабет.

Диазоксидът е рядко използван медикамент, който предизвиква захарен диабет. Той се използва за лечение на ниска кръвна захар, в резултат на специфичен тумор на панкреаса, наречен инсулином. Инсулиномът произвежда непрекъснато високи нива на инсулин, независимо от храненето, и води до тежки хипогликемии. Диазоксидът разрушава клетките, произвеждащи инсулин и покачва нивата на захарта.

От групата на антихипертензивните медикаменти с повишен риск от възникване на захарен диабет се считат тиазидните диуретици и някои бета-блокери. Трябва да се знае, че тези медикаменти действат заедно с други рискови фактори и обикновено не са единствената причина за настъпване на диабет. Тиазидните диуретици потискат инсулиновата секреция чрез загубата на калий с бъбреците. Неселективните бета-блокери се свързват с рецепторите си върху панркеаса и директно потискат секрецията на инсулин от една страна, а от друга – увеличават инсулиновата резистентност на периферните тъкани. По-новите генерации бета-блокери, обаче, имат доказан протективен ефект върху нивата на захарта.

В голям мета-анализ, който включва над 90 хиляди участници, се установява 9% повишение на честотата на захарен диабет на фона на терапия със статини. Всички видове статини увеличават риска от диабет, особено при по-възрастните пациенти и тези със затлъстяване и предиабет. Следователно, статините може да демаскират и ускорят развитието на диабет, който би се появил естествено при тези хора в даден момент. При пациенти без рискови фактори за развитие на диабет лечението със статини изглежда не повишава риска от развитието му.

Антипсихотиците са група медикаменти, които се използват за лечение на психиатрични заболявания, свързани с психоза (като шизофрения и шизоафективни разстройсват). Много проучвания доказват връзката на някои антипсихотици с развитието на захарен диабет, като най-голям риск се установява за оланзапин и клозапин. От друга страна, лечението с арипипразол се свързва с по-нисък риск от останалите антипсихотици.

Счита се, че развитието на захарен диабет на фона на антипсихотици имат множество механизми:

Водят до инсулинова резистентност като потискат действието на инсулина на ниво мускули, черен дроб и мастна тъкан;

Свързват се покачване на тегло, което също води до инсулинова резистентност;

Причиняват директна увреда на бета-клетките.

Имунотерапията с чекпойнт инхибитори за лечение на някои злокачествени заболявания може да предизвика редица автоимунни заболявания на щитовидната жлеза, хипофизата, надбъбреците, паращитовидните жлези и панкреаса. Захарен диабет може да настъпи от няколко седмици до година след стартирането на терапията. Характеризира се с рязко начало, високи нива на захарта, дехидратация и редукция на тегло, т.е. протича като захарен диабет тип 1. В 50% от случаите се откриват антитела срещу бета-клетките. Този тип диабет налага инсулинолечение и е необратим.

Захарен диабет тип 1 може да възникне и при лечение с алфа-интерферон. Това е медикамент, използван за лечение на хроничен хепатит С. Употребата му често се свързва и с нарушения във функцията на щитовидната жлеза. Ето защо се налага стриктен контрол на захарта и нивата на щитовидните хормони при тези пациенти.