Бум на производството на розово масло. Това сочи последната обявена статистика, от която става ясно, че добивът се увеличил с 1000 тона, а цената за килограм розово масло от България надхвърля 16 хил. долара. Според собственици на розови масиви и дестилерии бизнесът обаче съвсем не е в разцвет. Според Владимир Стоянов, който се занимава с розопроизводство, преработка и изделия от рози статистиката, че през годината е произведен близо тон розово масло по-скоро не е вярна, тъй като календарната и земеделската година са нещо различно.

"Първото 6-месечие са отчели едно масло, което е произведено миналата година. То е продадено тази година, но не е произведено сега“, обяснява пред NOVA розопроизводителят от Сдружение "Българска розова долина“ Владимир Стоянов и добавя: "Нямам наблюдения да има двоен ръст на розите в България и да има насаждения, напротив намаляват. А насажденията не се увеличават“.

В края на кампанията е трудно да се каже, че годината е била добра. 

"Рекордно рано започна, след това имаше един период от 15 дни, в които много валеше дъжд и всъщност в килограмите имаше голяма доза вода. Едни 30% вода сме преработили, с което няма как да е добра годината“, уточнява той.

Реализираните продажби за килограм розово масло са в доста широки граници.

"Със сигурност може да има сделки на цена от 15–16 хиляди, но те не могат да бъдат по никакъв начин общ знаменател за бранша. Тенденцията на пазарите е цената да пада, не да се увеличава“, казва производителят.

Ако не се направят няколко основни неща, нищо розово не очаква розовия бизнес.

"За съжаление, тенденцията е да се смалява розопроизводството. Неминуемо ще има затворени фабрики, няма как да не се случи това нещо, ако не бъдат взети някакви конкретни мерки“, предупреди Стоянов.

"Държавата като гарант да каже - да тази година българските компании произведоха 2 тона българско масло, и то е с необходимите качества, които очаква клиента. Истината е, че за чужденците сме доста хаотични и леко страшно даже, притеснени са да търгуват в България", казва той и добавя: "Желание трябва да има първо, трябва да има диалог между институциите и бранша“, обясни той.