Най-предпочитана дестинация за продължаване на висшето образование от българите остава Нидерландия. Все по-засилен интерес забелязваме и към южните дестинации – Италия и Испания. Това каза Николай Христанов – мениджър висше образование, в предаването "Утрото на фокус“ на Радио "Фокус“.  

29 януари е крайният срок за кандидатстване за университетите във Великобритания. Това се случва посредством тяхната специализирана система UCAS.

В момента са отворени и кандидатстванията за някои университети в Италия. "За други държавни университети кандидатстудентската кампания тепърва отваря. За повечето от тях има допълнителни приемни изпити по определени предмети или за SAT“, обясни Николай Христанов.

Тепърва отваря и кандидатстудентската кампания за университетите в Белгия, която в последните две години също се радва на сериозен интерес от страна на желаещите да продължат висшето си образование. "Там има академични, има и университети с практическа насоченост. Таксата е по-ниска, отколкото в Нидерландия – 1157 евро е годишната такса за бакалавърски и магистърски програми. Все още може да се намери сравнително лесно и достъпно настаняване – от порядъка на 350 до 550 евро. Университетите отговарят по-рано. Някои от университетите са класирани на високи позиции, особено за някои от най-търсените специалности – бизнес, икономика, компютърни науки, международни отношения“, обясни Христанов.

Засилен интерес кандидат-студентите проявяват и към Ирландия. "Едно от изискванията там е успехът на кандидатите да е еквивалент на определен брой точки за всеки университет и всяка специалност. Не за всички специалности българската диплома е достатъчна. Понякога може да се наложи една година в университет в България, което да даде допълнително точки. Стандартът на живот там е по-висок. Таксата е между 3000 и 5000 евро. Трябва да се предвидят поне 800-1000 евро за настаняване в Дъблин. Дори в общежития таксите са 200-250 евро на седмица. Другият недостатък е, че отговорите идват в края на август“, обясни експертът.

Най-търсените специалности от кандидат-студентите са свързани с бизнес, икономика, компютърни науки, изкуствен интелект. "Забелязваме повече интерес към инженерни програми, може би също с идеята, че това е сфера, в която постоянно се търсят кадри. Изкуство, графичен и интериорен дизайн, анимация е друга сфера, в която също се търси обучение. Психологията също е една от търсените специалности. Медии и комуникации представляват интерес. Това са актуални специалности, в които има използване на технологии“, посочи Николай Христанов.

Един от критериите за избор на университет са стипендиите. Политиката в Италия е таксата в държавните и частните университети да се определя на база доходите на семейството. "Обикновено те се взимат за предходната година и в зависимост от конкретния праг. Таксата може да варира от 200 евро в държавните до 20 000 в частните университети, но определено има сериозно намаление, ако доходите са по-ниски. Идеята е да се даде равен шанс на всички деца и достъп до висше образование. В Холандия също има такава държавна политика, която обаче е обвързана с работа, обучение и доходи на родителите. Децата могат да получават месечно финансиране до 450 евро, за да покриват таксата. В Дания също има такава политика, която е на база работа и обучение в университет, без да се взимат предвид доходите на родителите. Такива социални политики има и във Франция. След първата година студентите могат да кандидатстват за такъв тип държавна стипендия. Някои университети във Великобритания, която след Брекзит спря заемите за европейски студенти, имат политика да оставят таксата по-ниска, каквато е за англичани“, обясни Христанов.