Климатичните промени, които наблюдаваме, не се отразяват само на нашето сърце, бял дроб, имунна система, те също така рефлектират върху нервната система и вредят на мозъка и неговите фини процеси. Това естествено може да повлияе не само на настроението ни, но и да се отрази на поведението ни.

Често се обръща внимание на това как затоплящият се свят влияе на физическото ни здраве, носейни ни допълнително сърдечни и белодробни проблеми, нарастване на заболяванията, предавани по вода, алергиите и пр. Дали обаче измененията в климата, на които сме наблюдатели, не променят и начина ни на мислене?

Според специалисти заради продължаващото покачване на температурите и други климатични ефекти повече хора стават психологически страдащи – все по-голям брой научни изследвания подчертават връзката между измененията на кимата и смущенията в емоционалното състояние, настроението, наличието на агресия, проблеми с ученето, загуба на производителност, както и нарастване на психичните разстройства и инфекциозните болести. Може да е неочаквано, но дори и болестта на Алцхаймер има връзка с климата... За всичко това подробно пише Клейтън Пейдж Олдърн, автор на книгата "Тежестта на природата: Как променящият се климат изменя мозъка ни“.

"Когато казваме, че променящият се климат има отношение към познанието, поведението, вземането на решения и психологическото благополучие, ние всъщност описваме друг физически ефект върху човешкото тяло - здравето на мозъка“, казва авторът.

Промяната в нашата психика произтича най-вече от все по-горещите средни температури и по-продължителните горещи вълни с екстремни температури. Други виновници включват увеличаване на частиците замърсяващи въздуха, вредни цъфтежи на водорасли и вектори на мозъчни заболявания като кърлежи и комари, които преминават големи разстояния и се влияят от топлината, пише Puls.bg.

Дори проучване от далечната 1970 г. свързва по-високите температурите на околната среда с психологически ефекти. В друго проучване от онова време се изказва твърдение, че хората са по-склонни на бунтове в горещи дни. 

Затоплянето на климата, на което ставаме осезаеми свидетели дават на човечеството по-ясна представа и разбиране как температулните промени влияят на човешкото благоденствие.

Един от ефектите на топлото време е повишената агресивност и раздранителност. Това се забелязва с по-често натискате на клаксоните при шофьорите, ярост на пътя. Престъпността също нараства, особено насилието с оръжие. Спорез изчисления на изследователи затоплянето на климата може да донесе до допълнително 5 милиона нападения и 22 000 убийства до края на века, като числата са само за САЩ. 

Екип учени от Института за дани на Колумбийския университет анализират над 8 милиарда публикации в Twitter (сега X) за няколко години и констатират, че има много повече негативни туитове в горещи дни. По време на интензивната гореща вълна, която връхлита тихоокеанските северозападни щати през юни и юли 2021 г. публикуващите са били 10 пъти по-негативни, отколкото преди или след нея, независимо по каква тема са се произнасяли. 

Нивото ни на раздразвителност влияе и върху решенията ни, дори и след като жегата отмине. При проучване на американски съдии се констатира, че те са далеч по-малко съпричастни в горещите дни. Всяко покачване на температурата с 6 градуса извън климатизирата зала води до почти 7% повече откази на молби при тях. 

Други изследователи свръзват жегите с по-малка проява на състрадание, повишена агресия, прекомерно тълкуване на обидите и ескалират конфликтите. 

Когато температурата на околнта среда е само с няколко градуса по-висока или по-ниска от телесната, може да възникне по-голяма необходимост от спешна медицинска помощ.

Защо се получава така, че в горещините сме по-малко продуктивни, ученето става трудно?... В горещи дни системите в мозъка полагат допълнителни усилия, за да запазят организма охладен. Така енергията, която иначе бихме насоличили към разрешаване на проблеми и намиране на решения се хаби за поддържане на основното функциониране на организма. Допълнително той може да се натовари от неутрализирането на токсините от замърсения въздух. 

Има ред академични доказателства за това, че производителността, познавателните способности и критичното мислене, намаляват, когато хората са изложени на по-високи нива на въглероден диоксид. При по-замъглен мозък и инвеститорите са по-малко склонни да поемат рискове. 

Замърсеният въздух може да навлезе в мозъка през носа и устата, когато сме изложение постоянно на него, и да причини леко възпаление в мозъчната тъкан. Ако това възпаление продължи достатъчно дълго, може да възникнат проблеми като деменция, болест на Алцхаймер или Паркинсон. Учените намират връзка между количеството на вредни плаки в мозъка и степента на замърсяване на въздуха заради трафика.

Повишаващите се температури са причина за по-голямо разпространение на комарите, включително тези, които пренасят малария – заболяване, което засяга и мозъка.

Екстремните горещини са причина за нарастване на броя на психичните заболявания. В горещи дни много повече хора отиват в спешното отделение заради проява на тревожност, шизофрения и други разстройства на настроението. Случаите на самоубийство също нарастват.

Психичните заболявания поразяват особено хората, чиито домове са разрушени от наводненията, горските пожари и силни урагани. При такива трагедии е естествено хората да се чувстват обезнадеждени и отчаяни. 

Точните механизми, чрез които топлината променя мозъка ни, все още не са ясни, но учените имат няколко теории. Едното е въздействието на екстремната топлина върху модулацията на серотонина, който регулира настроението и импулсивността.

Повишаването на температурите въздейства и на съня – хората спят по-малко в жегата, ние сме по-способни да се адаптираме към студа, като се облечем например, отколкото към топлината. 

Няма лесни начини да се избегнат тези ефекти. В ежедневието си можем да смекчим тези ефекти като се опитваме да поддържаме тялото си хладно, прекарвайки повече време в климатизирани помещения.

Разбира се, добър допълнителен ефект може да има използването на техники за намаляване на стреса като бавно, дълбоко дишане или ползване на терапевтични помощ.