В един от най-плодородните сезони, когато гроздето е почти прибрано, както и плодовете, отиваме в една казанджийница, за да видим дали е охладнял меракът на българина сам да си прави ракия. Оказва се, че има и много модерни спиртоварни, в които само оставяш суровината и после си прибираш полученото количество, но има и такива – от миналото, където при казана освен  ракията се бистри и политиката, разпалват се приятелства и дори вражди. 

За направата на хубава ракия са важни плодовете. На пазара в Мездра има всичко. Повехналите сливи, праскови, круши и ябълки вървят по 50 стотинки килото  за ракия. 

И понеже е пазар, покрай ракията се оценява и жената - коя е по-добра. 

"Засега е още жената, когато съм пийнал повече ракия, си я одеквам така, но иначе си ми е добричка“, казва Ивайло Даков пред bTV.

В прочутата казанджийница на бай Сандо във врачанския квартал Бистрец, докато ракията се точи от казана, разговорът се усуква около жената. Ивайло Симеонов издига в култ тъщата, защото от нея е суровината.

"От крушите на тъщата става най-добра ракия, вкусна ракия от тъщата със сладки круши. Тръгва 60 и няколко градуса и трябва да се спре, не трябва да ловим паток“, разказва Ивайло Симеонов, който не близва алкохол от години, но обича да има – за приятели.

В този казан всеки сам си е майстор на ракията, от основно значение е суровината, дали и как е превряла с добавените към плодовете вода и захар, важен е и огънят – на дърва, които всеки сам си подсигурява.