Научна конференция във връзка с честванията по случай 300 години от рождението на Паисий Хилендарски и 260 години от написването на "История славянобългарска" започна в Банско
© БАН
"Годишнините са повод за национална гордост и принос за българските чест и достойнство. Определяме Паисий като титан на нашата история, а Българската православна църква преди 60 години го канонизира като светец, така, както го чувства и тачи целият български народ, не само защото е обявен за светия, а защото е свято неговото дело", каза при откриването на научния форум кметът на Банско Иван Кадев. В словото си той подчерта, че за хората в Банско отец Паисий има и друго измерение - много лично, съкровено и закодирано в гените на местните хора. Той посочи, че всички трябва да се стремим да бъде светло бъдещето на България, така, както го е завещал отец Пасий - "да не се срамим, че сме сме българи, но и да не се посрамваме с народа български".
"Личността на Светогорския монах заслужено заема почетно място не само в народната памет, но се радва и на многолетен задълбочен интерес от научната ни общност. Историци, литератори, езиковеди, културолози и журналисти са посветили хиляди страници в разгадаване на неговата личност и живот, на неговата епохална творба и на следите, които тя оставя в духа и битието на българите", каза при откриването акад. Юлиан Ревалски, председател на БАН. Той посочи, че годишнините, свързани с Паисий Хилендарски, през годината са прекрасен повод да се обърнем още веднъж, със силата на безпристрастното вечно дирене към зората на онази епоха, "която възроди националния дух на българския народ и го възкреси за нов държавен живот, за да бъде и той неразделна част от свободните европейски народи".
Той изтъкна, че Паисий Хилендарски е сред онези автори на неголям по обем труд, който обаче е успял да завладее трайно умовете и сърцата на съвременниците си, но и на следващите поколения.
"Вече 260 години "История славянобългарска" проължава да вълнува, да буди въпроси у читателите, да предизвиква дебати в научните среди, а и сред обществото. Това е сигурен белег, че тя е жива и актуална и днес, че има запазено място в българската историография, култура и литература", допълни акад. Ревалски.
"Знате, че съм представител на точните науки, откърмен съм с експерименталните методи, теоретичните модели, подхода на Нютон, който е в основата на естествознанието, но когато ме попитат дали вярвам в чудеса, отговорът е да, вярвам в чудото на словото, чудото на добротата, красотата и любовта.
А когато силата на словото се съчетае с добротата и любовта към хората, когато се усети духът на времето и се постави в контекста на историята, тогава стават чудеса, които променят съдбата на народите. И това е ролята на Паисий в нашата история", посочи министърът на образованието Николай Денков. Той допълни, че в това чудо има много митове, има много неизвестни, а той действително вярва, че трябва да се развият научните познания за Паисий Хилендарски, не за да се променят митовете, "а за да се поучим как в живота се случват тези чудеса, защото имаме нужда от тях", допълни министърът.
"Годишнините тази година са много добър повод, в много подходящо време отново да си припомним делото на Св. Паисий и да се отдаде дължимата почит към неговата личност за това, което е направил за своя народ и своята вяра. Със сигурност можем да го наречем светилник на вярата и родолюбието, вдъхновител и будител, изследовател на истината в историята. В тази връзка вие, които днес изследвате и изучавате историята, може да гледате на него като на свой покровител и предводител в това нелеко, но много отговорно дело, каза Неврокопския митрополит Серафим. Той допълни, че истината трябва да бъде поддържана и предавана в нейния неподправен вид. "Тя не трябва да обслужва определени политически настроения в различните времена, но винаги да съпъства онези непреходни ценности, които поколенията трябва да наследяват от своите предшественици".
Преди откриването на конференцията министърът на образованието Николай Денков, председателят на БАН Юлиян Ревалски, представители на научните среди и духовенството, общинската власт, граждани, поднесоха цветя и се поклониха на паметника на Паисий Хилендарски в центъра на Банско. Те бяха поздравени от деца от детските заведения в града. Участниците и гостите в конференцията разгледаха и изложба, подредена във фоайето на читалище "Никола Вапцаров".
Експозицията представя първи сведения за "История славянобългарска" и различни публикации, съхранявани в БАН, представени са преписи и препратки на "Историята", както и изследвания за Паисий Хилендарски от фондовете на БАН. Показани са преводи и изследвания на чужди учени. Изложбата е на Държавния културен институт при МВнР и централната библиотека при БАН.
Генералният директор на БТА Кирил Вълчев подписа вчера договор за партньорство на агенцията с Българската академия на науките (БАН) и община Банско във връзка с честванията по случай 300 години от рождението на Паисий Хилендарски и 260 години от написването на "История славянобългарска“.