Фермерите безспорно са партньори в екологичния преход, но този преход трябва да бъде съобразен със спецификата и с регионалните различия на страните членки. Това каза Наталия Шукадарова – член на Икономическия и социален съвет и изпълнителен директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите, в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“. 

По думите й двете стратегии на Зелената сделка – "От фермата до трапезата“ и Стратегията за биологичното разнообразие, сами по себе си са имали добър замисъл. "Но поради начина на прилагането им и времевия натиск, който оказваха върху земеделските стопани, се сблъскаха с негативно отношение от тяхна страна. Има начин да се случи този зелен преход – трябва да е стъпка по стъпка, постепенно, последователно и винаги в диалог със земеделските стопани. Това е от изключителна важност, за да могат европейските институции и земеделските стопани да постигат успех в този преход“, подчерта Шукадарова.

Държавите членки трябва да защитят интереса на земеделските производители и да се борят за самостоятелен бюджет на Общата селскостопанска политика, допълни изпълнителният директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

Наталия Шукадарова коментира приетата от Икономическия и социален съвет Визия за бъдещето на селскостопанската политика след 2027 г. в контекста на Визията за селското стопанство на еврокомисаря по земеделие и храни и следващата многогодишна финансова рамка.

Визията на комисаря Хансен за селското стопанство и храните до 2040 г. е за изграждане на една привлекателна, конкурентоспособна, устойчива и справедлива за сегашното и бъдещите поколения агрохранителна система, смята тя. "Това, което Икономическият и социален съвет отбелязва като основен проблем в този богат пакет от работни направления, посочени във визията на комисаря Хансен, е липсата на яснота относно това как ще бъде финансиран този пакет от работни направления“, заяви Шукадарова.

Европейската комисия предвижда цялостни реформи в бюджета на Европейския съюз – по-опростен и целенасочен бюджет, ползване на единни национални фондове, обединяване на различни европейски фондове в единен суперфонд, засилване на националното съфинансиране. "Това притеснява земеделската общественост не само в България, но като цяло в Европа. Икономическият и социален съвет не приема тази идея. Считаме, че Общата селскостопанска политика се нуждае от един самостоятелен, при това доста стабилен бюджет, който да отразява и инфлацията през последните години, да се основава на предизвикателствата пред земеделските стопани и всички участници по агрохранителната верига, свързани с измененията на климата, военните конфликти, геополитическото напрежение, търговските войни“, изброи Наталия Шукадарова.

Проблемът с работната ръка в селското стопанство не е само български, отбеляза тя. "Самата Визия залага е следващата Обща селскостопанска политика да върви не толкова към налагане на изисквания и условия, които трябва да спазват земеделските стопани, а по-скоро към привличането им към определени мерки и практики чрез съответните стимули“, обясни изпълнителният директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите.