Нека да не забравяме стремежа на създателите на Конституцията да бъдем изразители на волята на българския народ, без това да поставя под съмнение принадлежността на нашата родина и нашите граждани към общочовешките ценности - свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост. 

Като законодатели, днес сме призвани да утвърждаваме конституционните ценности и занапред в следващите десетилетия. Всеки един от нас трябва да си отговори дали осъзнаваме своя дълг да пазим националното и държавно единство на България, отстъпваме ли от историческата си цел да създадем демократична, правова и социална държава, готови ли сме да запазим своите традиции и ценности, своята историческа памет и национална идентичност, без да жертваме стремежа на българските граждани да бъдат част от свободното и демократично европейско общество. 

Това заяви председателят на 51-ото Народно събрание Наталия Киселова в своя декларация, посветена на Деня на Българската конституция и празника на юристите. 

Ето какво каза председателят на парламента: 

На 16 април 1879 година в Търново е приета Първата българска конституция. Така се поставя началото на националния ни конституционализъм. В нашата история тя остава като най-демократичната за времето си - време на нарушаването ѝ и борба за нейното спазване. 

Оттогава досега българската държава е имала четири основни закона. Действащата Конституция, приета от VII-ото Велико Народно събрание, прогласи нашата Втора република и потвърди републиканския принцип на държавно управление. Конституцията от 1991 година въведе демократичните принципи на народен суверенитет, политическия плурализъм, разделението на властите, правова и социална държава. Чрез нея Република България стана член на Съвета на Европа и Европейския съюз. 

Конституционните промени, които бяха направени от действащи Народни събрание през изминалите повече от 20 години, показаха, че търсенето на съгласие между парламентарните групи е висш принцип и той гарантира успеха на тези проблеми.  Опитът от последните години недвусмислено сочи, че конституционни ревизии следва да се извършват след сериозна национална дискусия и осмисляне. 

Конституцията от 1991 година е въздигнала във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност, гарантира основните права на човека и гражданина, равнопоставеност на различни форми на собственост и нейното наследяване - социални права, включително закрила на детето и семейството. 

От времето на Търновската конституция до днес парламентарното управление остава безалтернативно. Съвременната парламентарна република предоставя най-широки възможности за участие на гражданите в управлението, независимо от кризисните процеси, демократичното политическо развитие. 

Нека да не забравяме стремежа на създателите на Конституцията да бъдем изразители волята на българския народ, без това да поставя под съмнение принадлежността на нашата родина и нашите граждани към общочовешките ценности - свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост. 

Като законодатели днес сме призвани да утвърждаваме конституционните ценности и занапред в следващите десетилетия. Всеки един от нас трябва да си отговори дали осъзнаваме своя дълг да пазим националното и държавно единство на България, отстъпваме ли от историческата си цел да създадем демократична, правова и социална държава, готови ли сме да запазим своите традиции и ценности, своята историческа памет и национална идентичност, без да жертваме стремежа на българските граждани да бъдат част от свободното и демократично европейско общество.