След близо четири часа дебати Народното събрание реши да не се провежда референдумът за българския лев, предаде репортер на "Фокус". 

Гласовете "за" бяха 68 , гласовете "против" 98 , а гласовете "въздържал се" 46 .

Референдумът бе иницииран от "Възраждане" с поставен въпрос: "Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 г.?". 

В хода на дебата от "Възраждане" заявиха, че от дебата и решението на парламента ще стане ясно дали управлението в страната е демократично и дали се спазват законите. 

"Това не е просто обсъждане за свикване на референдум. В момента това, което обсъждаме е дебат дали да имаме демокрация, спазване на законите и дали Народното събрание ще даде пример за това как се потъпква законодателството. Дали хората, които се обявяват за демократи, ще потъпчат законите и ще кажат на над 600 000 човека "Ние няма да спазим законите и няма да ви дадем право да изразите своята воля“, заяви Цончо Ганев.

Според Деян Николов Народното събрание не може да решава дали ще има референдум, или не, а единствено да насрочи провеждането му. 

Бранимир Балачев от ГЕРБ-СДС обясни, че българските граждани не трябва да бъдат ограничавани от правото си на глас, но от първата политическа сила искат да се уверят, че са изпълнени всички изисквания за провеждането на реферндума. 

"Ние решихме, че ни трябва известно време, за да преценим дали е на лице достатъчно аргументирарано предложение за референдум юридически, дали това е изгодно икономически с оглед на поставената дата – 2043 години, и политическият ефект.Народното събрание трябва да прегледа и прецени дали всички изисквания на закона за референдума са изпълнени и даде своя вот - "за“ или "против“. Няма нищо страшно или антидемократично. 

"Когато говорим за правните аргументи за допустимост, те са на лице. Когато обаче говорим като цяло, трябва да имаме предвид някой други изисквания, които Законът за референдума и Конституцията на Република България изисква. Аз смятам, че така зададеният въпрос, който е формулиран и който предстои ние да гласуваме, не е конституционно съобразен, защото той противоречи на определени закони в България", заяви от трибуната Балачев.  

Народният представител Петър Петров изпусна нервите си по време на дебата. Той разкритикува председателя на Правната комисия Стою Стоев и каза, че се радва, че ще има ротация на председателството. Докато Петров правеше изказването си, водещият заседанието заместник-председател Росица Кирова отне думата му. 

"Толкова много симптизанти на деморкатически партии дойдоха да се подпишат на цели групи и казаха, че искат да бъдат питани. Ние им казахме, че техните избраници ще гласуват с "против“, но те не ни вярваха. Решението, което ще гласуваме, е немотивирано и е незаконосъобразно. Как може едно изречение да представлява мотив в проект на решение на водещата комисия?

Това доклад ли е господин председател. Не ви ли е срам да го подпишете, не ви ли е срам да го предложите като проект на решение на Народното събрание. Вие сте ми председател на правната комисия? Добре, че ще има ротация. С гордост ще се радвам да има друг председател на Правна комисия. Не ви е срам този парцал да ни го предлагате да го гласуваме и да излизате тук и да ни казвате кое е законосъобразно. Всички говорят, че въпросът е незаконосъобразен, но никой от тях няма сезира Конституционния съд – нито тези от ГЕРБ-СДС, нито тези от ПП-ДБ“, заяви той.

От "Има такъв народ" бяха категорични, че страната ни трябва да приеме еврото и да се присъедини към еврозоната, но същевременно българските граждани трябва да имат възможност да дадат своя глас. 

"Аз и колегите ми от "Има такъв народ“, че колкото по-скоро влезем в еврозоната, толкова по-добре за България. Убеден съм, че повечето хора са на същото мнение и че не се страхуват да го изразят. Смятам, че ограничаването на българите от участие в референдуми е много лоша практика, която сме се създали у нас", заяви Караджов.

Георг Георгиев от ГЕРБ-СДС заяви, че според чл. 9, ал. 4 от Закона за провеждане на референдуми, след подписването на международните договори или поемането на ангажименти, не могат да бъдат провеждани референдуми. 

Надежда Йорданова обясни, че страната ни е задължена по Договора за Европейския съюз да предприеме всички необходими действия за добросъвестно прилагане на своите задължения от договорите (бел. от ред. - за присъединяване към ЕС).

"Нима искате българският народ да наруши това? Не мисля. Правя това изказване от позицията на активен привърженик на провеждането на референдумите“, каза още тя.

Бившият правосъден министър увери, че гласът на народа трябва да бъде чут, но и припомни, че всички върховенството на закона трябва да стои на първо място.

Радомир Чолаков заяви, че най-вероятно този въпрос, както и да завърши гласуването, ще бъде отнесен до Конституционния съд, където ще бъде взето окончателно решение. Той обаче подчерта, че в България има практика за нарушаване на договорите и даде пример за начина, по който се сключват договорите в Западна Европа, където преговорите са дълги, но веднъж постигната ли е договорка, тя не се обсъжда повече, нито пък се нарушава.

Томислав Дончев каза, че ако се стигне до референдум, той ще обикаля страната, за да убеди хората, че България трябва да влезе в еврозоната. Дончев подчерта обаче, че щом през 2023 година дебат "за" или "против" приемането на еврото, това означава, че политиците не са си свършили работата. 

Гроздан Караджов каза, че ако сега бъде отхвърлен референдумът, това ще създаде протестна вълна: "В момента това мнозинство, което събрахте - ДПС, ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС, и което ще анулира този референдум, ще създаде огромна протестна вълна, която после няма да може да овладеете. Пуснете този референдум, за да се явим на битка с тези, които не искат да има евро в България и заедно да ходим да убеждаваме".

Кристиан Вигенин от ПГ на "БСП за България" заяви, че петата политическа сила в 49-ото Народно събрание ще подкрепи референдума. Според левицата няма достатъчно силни мотиви, за да не се проведе. Той смята, че народните представители, които са против, се опитват да преиначат "буквата на закона". 

"БСП ще подкрепи с гласуването си провеждането на референдума по отношение на въвеждането на еврото. Първо, смятаме, че трябва да бъде уважен законът такъв, какъвто е. И в Правна комисия, и днес, в не малко изказвания, бяха направени опити да се хванем за буквата на закона, на отделни елементи, за да ги преиначим, за да нарушим законът за допитването. Харесва ли ни, или не трябва да докараме процедурата до края", заяви той.

Вигенин каза още, че с провеждането на референдума не се нарушават клаузите от Договора за Европейския съюз. Той каза още, че въпросът е и морален, защото на 400 000 български граждани са поставили подписа си "за" провеждането на допитването. 

От БСП смятат, че България трябва да бъде в центъра, а не в периферията на ЕС, те подкрепят въвеждането на еврото, но във внимателни срокове и при всички налични условия.

Йордан Цонев от ДПС заяви, че не се съмнява, че референдумът би бил спечелен от привържениците на еврото, но уточни, че страната си има закони, които трябва да се спазват. 

"Аргументите, че въвеждането на еврото е лишаване от национален суверенитет, че оставянето на лева е гордост и суверенитет не търпят никаква мотивация. Още 1997 година, когато въведохме принципа на валутния борд практически ние се отказахме от този суверенитет.

Ако бяхме да направим референдум да въведем ли валутния борд, резултатът какъв щеше да е – да не го въведем. Ролята на политиците е да продуцират нови политически реалности, да обясняват на хората, да казват какво е полезно. Не всеки трябва да знае каква е ползата от едно или друго технократско решение. Тъй като оставихме вакуум в това пространство, вакуумът се изпълни със страх", заяви Цонев.

Той бе категоричен, че няма никакви негативи за страната от приемането на еврото. 

"България не може да изконсумира никакви негативи от влизането в еврозоната и въвеждането на еврото. Негативите бяха изконсумирани през 1997 година. България няма самостоятелна парична политика от 97-ма, защото Паричният съвет не позволява самостоятелна парична политика. Емитирането на парите е съобразно резервната валута. Когато тя се движи, движи се и количеството на парите, които са в обращение", каза още той.

Дебатът се излъчваше през цялото време по Българската национална телевизия по искане на парламентарната група на "Възраждане".