Най-черният сценарий е ясен: В никакъв случай една от тези две компании не трябва да купува "Лукойл Нефтохим Бургас"
©
"Това е много опасно, защото в Турция се реализира подобна схема, в която SOCAR притежава най-голямата рафинерия на Турция. Но вместо да преработва азерски нефт там, преработва нефт на “Лукойл" - руски и в замяна получи 1,5 млрд. заем. А в България може да се реализира обратната схема, в която “Нефтохим Бургас" консумира азерски нефт на хартия, a всъщност се преработва азерски нефт, но на хартия се извършва суапова сделка с “Лукойл", при което се прави размяна на руски нефт с азерски нефт. И в крайна сметка, печалбата от износа на нефт за страната за България и за Нефтохим, ще отиде в Русия. Това е много опасен сценарий, подобен сценарий съществува и в случая с Казахстан, защото Казахстан, за да достави петрол до България, ще трябва да използва тръбопровода на “Транснефт", на руската държавна компания “Транснефт" и там руския петрол се смесва с казахския и на практика никой не знае точно какъв нефт излиза от там", обясни експертът.
По договори ще пише, че е казахски нефт, но реално как Казахстан и Русия си разпределят количествата - ще остане много непрозрачен процес.
В медийното пространство се прокара информация, че възможен купувач на "Лукойл" може да бъде депутатът и председател на ПГ на ДПС Делян Пеевски, но чрез турската компания “Коч". Ето какво обясни Владимиров по този въпрос:
"В този ред на мисли, изключително важно е сделката за продажбата на “Лукойл" да мине по новия механизъм за наблюдение на чуждестранни инвестиции. Знаете такъв законопроект в момента минава на второ четене в парламента. Подобен закон ще може да провери, тоест, институциите ще могат да проверят истинският продавач на рафинерията, да проверят произхода на капиталите, за да е сигурно, че няма скрити руски интереси. Това е и отговорът на въпроса ви за връзките с г-н Делян Пеевски. По принцип, подставени лица или посредници са много типични в такива сделки, особено в България и е важно наистина да има прозрачност на сделката. Именно този механизъм би осигурил подобен инструмент за наблюдение. И в заключение, трябва да кажа, че най-добре за България е рафинерията да бъде купена от стратегически западен инвеститор, американска петролна компания или западноевропейска петролна компания с много опит в сектора. Така че чувствително да промени бизнескултурата в сектор “Горива" в България, така че да има повече прозрачност, повече конкуренция. И всъщност, петролните активи у нас да не се използват за бухалка и за финансиране на политическо влияние, както Русия го е правила десетилетия наред".