Над 827 300 лв. компенсации за деца без места в детска градина, съобщиха от пресцентъра на Министерски съвет. Държавата ще плати 827 378 лв. на семейства, за чиито деца не е осигурено място в детска градина. От тях 823 784 лв. ще бъдат преведени на Столична община, а 3594 лв. - на община Пловдив.

С това решение на правителството се компенсират разходи за отглеждане и обучение на децата през последните два месеца на 2021 г. и през първите два месеца на 2022 г. В края на миналата година в столицата право на такова обезщетение са имали родителите на 734 деца, а в началото на тази - на 820. В Пловдив ще се платят компенсации за три деца за ноември и декември 2021 г. и за четири - за януари и февруари на 2022 г.

Законът за предучилищно и училищно образование позволява финансова помощ за деца от тригодишна възраст до постъпването им в първи клас, които не са приети в детска градина поради липса на места.

България подкрепя политиките на Европейския съюз за по-тясно сътрудничество между висшите училища, увеличаване броя на институциите в алиансите към "Европейските университети“, приемането на правен статут на алиансите, издаването на обща европейска диплома и по-широко използване на европейската студентска карта.

Тази позиция одобри правителството преди редовното заседание на Съвета по образование, младеж, култура и спорт на ЕС, което ще се проведе на 4 и 5 април 2022 г. в Люксембург.

В областта на училищното образование страната ни е за укрепване на мобилността на учители и обучители при тяхното първоначално и продължаващо обучение. Според България транснационалната мобилност в европейското образователно пространство е фактор за развитието на широк спектър от компетентности сред педагозите.

Нашата страна ще одобри също по-голямата мобилност на младите доброволци в ЕС и по-активното им включване в опазването на околната среда. България е за засилване на междукултурния обмен чрез мобилност на хората на изкуството и работещите в сферата на културата. Това ще е полезно за насърчаване на езиковото многообразие в Съюза, като се отчитат спецификите и на по-малко разпространените езици, сред които попада и българският. Страната ни приема и заключенията за ролята на спорта и физическата активност за постигане на глобалните цели на ООН за устойчиво развитие.

Председател на Националния съвет по антикорупционни политики ще бъде министър-председателят, реши правителството на днешното си заседание. Кабинетът прие промени в правителственото постановление № 136 от 2015 г., с което се създава Съветът. Измененията предвиждат също така Главният инспекторат към МС да изпълнява функциите на секретариат на Националния съвет по антикорупционни политики, като осъществява административното и организационно-техническото обслужване на Съвета и подпомага експертно неговата дейност.

Националният съвет по антикорупционни политики е междуведомствен орган със съвещателни, координационни и контролни функции по отношение на разработването и изпълнението на политиките в областта на превенцията и противодействието на корупцията. Една от основните цели на Споразумението за съвместно управление на Република България в периода 2021 г. - 2025 г. е България да бъде държавата, която да задава модел за успешна борба с корупцията. Определянето на министър-председателя за председател на Националния съвет по антикорупционни политики подчертава значимостта на тези политики и гарантира политическия ангажимент към тях. По този начин ще се осигури и необходимата политическа координация при разработването и изпълнението на антикорупционните политики, което е важно условие за тяхната ефективност.

Законопроектът има за цел прекратяване на лошите практики в работата на дружествата за събиране на вземания, като се въвеждат строги и ясни правила и ограничения, забраняващи натиска над гражданите. Забранява се на дружествата за събиране на вземания да използват методи като тормоз, принуда, заплахи, обиди или физическо насилие, за да принуждават длъжниците да изплащат задълженията си.

Със Законопроекта се цели да се постигне изсветляване на работата на колекторските фирми и реален баланс между възможностите на кредиторите за търсене на задължения по законен, регулиран начин, така че да гарантират прозрачна и добросъвестна работа и категорична защита на човешките права и достойнство на потребителите.

Към настоящия момент няма защита на правата на потребителите в областта на събиране на вземания по просрочени потребителски договори, а съществуващите общи правила за защита на потребителите са неприложими. Приемането на единни правила за дейността на дружествата за събиране на вземания ще осигури високо ниво на защита на потребителите и ще повиши тяхното доверие в сектора.

Със Законопроекта се предвижда само дружества, вписани в специален единен регистър към министъра на икономиката и индустрията да могат да събират вземания от потребители. Въвеждат се изисквания за регистрацията на дружествата за събиране на вземания - капитал от 500 000 лв. и сключена застраховка "Професионална отговорност". Контролът върху тях ще се извършва от Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и индустрията.

Правителството прие Наредба за изискванията към използването на екстракционни разтворители при производството на храни и хранителни съставки. С нея се определят ясни критерии по отношение на видовете екстракционни разтворители, критериите за чистота, максимално допустимите количества във или върху храни или хранителни съставки. Документът включва и правила за информацията, която се отбелязва върху опаковката на продуктите и в съпровождащата ги документация.

В наредбата са посочени екстракционните разтворители, които могат да се използват при производството на храни и хранителни съставки, като тяхната употреба не трябва да води до наличие на остатъци от тях или техни разпадни продукти в количества, опасни за здравето на потребителя. Прилагането й ще улесни и подобри извършването на официалния контрол при производството и използването на тези продукти. Наредбата влиза в сила 14 дни след обнародването й в "Държавен вестник“.