Националният природонаучен музей при БАН ще отбележи Международния ден на Антарктида
© Български антарктически инстит
Директорът на Българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев и директорът на музея проф. Павел Стоев ще открият официално събитието от 17.30 ч. в зала "Риби“ на Националния природонаучен музей при БАН.
Участници в пресконференцията ще бъдат още доц. д-р Тихомир Стефанов, ихтиолог в НПМ-БАН и доц. д-р Любомир Кендеров от Биологическия факултет на Софийския университет.
Новата постоянна експозиция включва материали от Двадесет и седмата и Двадесет и осмата българска антарктическа експедиция. Научните проби са събрани от литоралната зона и открито море пред българската полярна база “Св. Климент Охридски" на остров Ливингстън, а лабораторната обработка и последвалата таксономична идентификация е извършена в ихтиологичната лаборатория на НПМ-БАН и в Биологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски“.
"За първи път сега в Националния природонаучен музей при БАН изготвяме постоянна експозиция, посветена на биоразнообразието на Антарктида, включваща риби, птици, морски безгръбначни и някои видове водорасли и лишеи. Освен важната музейна стойност, част от екземплярите, които сме събирали по време на изследванията на морето около българската антарктическа база, имат и научна стойност - някои от видовете са много редки, други пък са нови за науката", посочи доц. д-р Любомир Кендеров от Софийския университет.
Музейните експонати включват два екземпляра от уникалната ледена риба, представител на единственото семейство гръбначни животни, в чиято кръв няма хемоглобин и е бяла на цвят. Освен нея във витрината са изложени и 5 вида нототениеви риби, които имат специални гликопротеини в кръвта, играещи ролята на антифриз, които гия предпазват от замръзване в ледените условия на Антарктида. Посетителите ще имат възможност да се запознаят и с интересният пингвин на Адели, рядък гост около Българската полярна база, както и с няколко вида морски безгръбначни и представители на местната флора. Сред интересните образци е гигантският антарктически червей, който достига над метър на дължина. Последните изследвания доказват, че този вид синтезира цял набор от невротоксини, които му служат за това да оцелее и да не стане жертва на хищниците. Тези биологично активни вещества имат потенциал да се използват във фармацията и по-специално за лекуване на някои изключително тежки заболявания като Алцхаймер например.
Експозицията “Биоразнообразието на Антарктида" е изготвена под ръководството на доц. Тихомир Стефанов от музея и с активното участие на доц. Любомир Кендеров от СУ “Св. Кл. Охридски" и гл. асистент Боян Златков от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.
Двадесет и седмата и Двадесет и осмата български антарктически експедиции се проведоха от ноември 2018 до март 2019 и от ноември 2019 до март 2020 г. под ръководството на проф. Христо Пимпирев. Морските безгръбначни организми бяха събрани под ръководството на доц. д-р Любомир Кендеров от СУ "Св. Кл. Охридски“ в изпълнение на проект Проект № 80-10-244/31.08.2018 "Хидробиологичен мониторинг на крайбрежните морски води от литоралната зона пред българската полярна база на о-в Ливингстън“ на Фонда за финансиране на полярни научни изследвания с базова организация СУ "Св. Кл. Охридски“ и Проект № 70.25-177/22.11.2019, "Ракообразните от разред Amphipoda в акваторията на Южен Залив, о-в Ливингстон: таксономичен състав и екологични особености“, финансиран по конкурс за Полярни научни изследвани – 2019 г. с ръководител доц. д-р Елиза Узунова, БФ-СУ, по процедура "Конкурс за финансиране на полярни научни изследвания - 2019" на СУ / МОН.
Рибите са събрани от доц. д-р Тихомир Стефанов от НПМ-БАН със съдействието на логистичния екип на българската полярна база, в изпълнение на проект № 70-25-172/22.11.2019 “Ихтиологични проучвания в крайбрежните морски води в района на българската полярна база на остров Ливингстън", финансиран от Фонда за полярни научни изследвания с базова организация НПМ-БАН.