Екип на Изпълнителната агенция по околна среда представи публично Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда за 2021 г. Документът е приет от Министерския съвет през юли миналата година. Той се изготвя в съответствие с изискванията на Закона за опазване на околната среда, на база анализи и оценка на индикаторите за времеви период от 18 месеца преди годината на приемането му. Предназначен е да информира обществеността и държавните институции за състоянието и рисковете за околната среда и природните ресурси, както и за постигнатата степен на ефективност и целесъобразност на провежданата природозащитна политика.

Докладът включва 16 раздела, които обхващат основните екологични направления. Формулирани са "ключови въпроси" от обществен интерес, описани са използваните индикатори и методологии за оценка, източниците на информация и референтните документи, чрез които се търсят отговорите. Оценката на индикаторите е направена по времеви периоди и са изведени тенденции и заключения, които формират "ключови послания" по съответните екологични теми.

В документа са изведени приоритетни посоки, към които да се насочат усилията в националните и местните политики. Сред по-важните от тях са плавното нарастване на степента на рециклиране на битовите отпадъци, намаляване на въглеродните емисии като част от екологичната отговорност в енергетиката и съсредоточеност върху местните политики за качество на въздуха.

Министър Юлиян Попов оцени като положителни общите тенденции  за чистотата на околната среда в дългосрочен план, като постави акцент върху усилията за превръщане на отпадъците в ресурс в системите с кръгова икономика. През 2021 г. количеството на образуваните битови отпадъци намалява с 25% спрямо 2010 г. Десетгодишният тренд показва, че на национално ниво степента на рециклиране на битовите отпадъци плавно нараства. Оползотворените в икономиката на страната рециклирани материали се повишават от 1,80% през 2011 г. до 4,90% през 2021 г. Министър Попов очерта две цели за напредък по отношение на отпадъците – въвеждане на депозитна система и на принципа "замърсителят плаща“.

В публичното представяне на доклада участваха представители на държавни институции и научни звена от състава на междуведомствената работна група за изготвянето му. Бяха откроени и други основни тенденции за състоянието на околната среда в страната ни, съпоставими с оценките на общоевропейско ниво:

За периода 1988–2021 г. емисиите на основните парникови газове имат тенденция към намаляване. Повече от два пъти е увеличен  и броят на действащите селищни пречиствателни станции за отпадъчни води - от 78 през 2010 г. на 176 през 2021 г.

През 2021 г. са публикувани три нови за науката вида растения, ендемити за България от Рила, Пирин и Витоша, които  свидетелстват за важната роля на високите планини като активни формообразувателни огнища в българската флора. Установена е и дългосрочна тенденция за увеличаване на общата площ на горските територии.

България е изпълнила ангажиментите си за нивата на емисиите на серен диоксид, азотни оксиди, неметанови летливи органични съединения и фини прахови частици (ФПЧ2,5) за 2021 г. В сравнение с предходни години измерените концентрации на фини прахови частици (ФПЧ10) намаляват и са регистрирани по-малко превишения на нормата.

Относно подобряване на качеството на въздуха министър Попов се обяви за електрификация на градския транспорт, включително на такситата и куриерските автомобили. Според него, ако общините предприемат повече за електрификация на транспорта в градовете, тогава ще се създаде "критична маса, която да доведе до обръщане на тенденцията“.