Случилото се в Народното събрание на 15 юни 2022 г. при изслушването на министъра на външните работи г-жа Теодора Генчовска е поредното доказателство за непоследователната политика на правителството на г-н Кирил Петков във връзка със старта на преговорите на Северна Македония за приемането ѝ в ЕС. И за провала на подобен тип политика, независимо от декларираните намерения. Аматьорщината и импровизациите са недопустими, когато става дума за външната ни политика, особено на тема "Македония", която има и своите дълбоки проекции в самото българско общество. Това се казва в позиция на Национален кръг "За Македония“ по повод на последното развитие по спора между Р България и РСМ, изпратена до Агенция "Фокус".



Позицията е публикувана без редакторска намеса:



Макар заседанието на Народното събрание да бе обявено за открито с цел да не се изнесат засекретените данни, все пак стана ясно, че правителството е започнало отстъпление по ключови въпроси на позицията за Република Северна Македония. А също така – че се е водела двойна външна политика, като функциите на външен министър фактически са били незаконно иззети от премиера Кирил Петков и неговия "сив кардинал", съветничката Весела Чернева.

Нашите сънародници в Северна Македония и където и да било по света, не трябва да се превръщат в оръжие в междупартийните спорове и конюнктурни политически цели. Подчертаваме, че става дума за българите в РСМ, а не за някакво "малцинство", както е било записано в замислените от правителството предложения. Припомняме, че България никога не е признавала българско "малцинство" в Република Северна Македония.



Националният кръг "За Македония“ изразява недоумение от опитите да се формира официална българска позиция по отношение на официалния език на РСМ, която е в разрез с отдавна заявеното и препотвърдено становище както в Рамковата позиция на НС, така и впоследствие на КСНС при президента от началото на 2022 година. То е изразено напълно ясно и пределно достъпно в изданието на БАН "За официалния език на РСМ“. Оттогава до днес българските езиковеди неизменно обясняват на широката общественост същността на т.нар. езиков спор, по отношение на който Р България е направила редица компроси, приемайки битността на официалната норма в РСМ след 1944 г., когато е извършена прекодификация на книжовния български език в манастира "Прохор Пчински“.



В изслушването министър Генчовска каза буквално: "На 5 април т. г. външнополитическият съветник на премиера (г-жа Весела Чернева – бел. наша) изпрати свой проект на актуализация на рамковата позиция. Съдържанието предполага ревизия на българската национална позиция. В него не фигурира позиция за македонския език. В него са обединени частични идеи на МВнР за прилагане на двустранния договор, без ясен механизъм в преговорната рамка“.



Впоследствие се добави и нюанс, че има идея да се възприеме предложението, направено по време на португалското председателство. Документът от Португалия предлагаше РСМ "да признае, че македонският език е кодифициран през 1945 г.“ Дотук добре! Предложенията на португалското председателство обаче на практика предполагаха премахването на всякакви гаранции за изпълнението на договорености, което продължава да е проблем в отношенията на РС Македония с България и ЕС. Това не е разрешение на проблема, а имитация, за да бъде свалено ветото без никакви условия.



Затова ние от Национален кръг "За Македония“, като изхождаме от разбирането, че България е оказвала и продължава да оказва действена подкрепа за независимостта и стабилността на своята югозападна съседка, настояваме:

- Да се има предвид становището на БАН по повод официалния език на РСМ;

- Да се спазва договорената формулировка за "официалните езици на двете страни – съгласно конституциите“.



С тази формулировка бяха подписани десетки двустранни споразумения. Тя беше вградена и в Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете страни, подписан на 1 август 2017 г. в Скопие. С тази утвърдена и общоприета в двустранните и многостранните документи формула се проявява уважение към езиковата норма на Република Северна Македония в нейното правно качество, произтичащо от конституцията на страната. Нейната научно-езикова същност не е предмет на разглеждане, с нея се занимават филолозите.

Основата на официалната норма и начинът, по който тя е кодифицирана и наложена изкуствено отгоре надолу, й дават статут на вариант, а не на отделен език. Това не пречи тя да изпълнява функцията на държавен език, език на образованието и литературата в Република Северна Македония. За целта е нужно обаче да се преодолеят рефлексиите от миналото. Младата държава Република Северна Македония има перспективата да се развива и да върви напред, стъпвайки на съзидателни дела, без да търси опора в някакво измислено и манипулирано минало.



Развитието на събитията от последните дни ясно показва колко необходима е направената преди седмица визита на учените от Националния кръг "За Македония" в Европейския Парламент в Страсбург. Това бе признато от видни български дипломати като бившия заместник-министър на външните работи г-н Милен Керемидчиев и директора на "Европейски въпроси" към ПАН Европа посланик Бисерка Бенишева. Според тях именно чрез изказаното в Страсбург аргументирано становище на българската Академия на науките и редица университети, българската дипломация ще може да изгради здрави и непоклатими позиции но тежкия въпрос за Северна Македония.