Депутатите приеха на второ четене промените в данъчните закони.

Прагът за разплащанията в брой остава 10 000 лв., няма да има финансов стимул за подаване на информация за данъчни нарушения - т.нар. "донос-бонус". 

В пленарната зала не беше подкрепено предложението на Министерството на финансите прагът за кешовите плащания да бъде намален на 5000 лева. Отхвърлени бяха и предложенията на депутати прагът да се повиши на 20 000 или на 15 000 лева. 

С измененията в ДОПК се въвежда изискване ресторантьорите, които предлагат услуги в заведения за хранене или развлечение с две, три, четири или пет звезди, да разполагат задължително с ПОС терминал. Отпадна обаче изискването да изплащат възнагражденията на работниците и служителите си задължително по банков път. 

За неизпълнение на задължението за поставяне на ПОС терминал се предвижда глоба за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лева. При повторно нарушение глобата е от 200 до 1000 лв., а имуществената санкция - от 1000 до 4000 лева.

Информация за възможността за плащане и чрез ПОС терминал трябва да бъде поставена на видно за клиентите място в заведенията.

Измененията в ДОПК влизат в сила от 1 януари 2024 г., а изискването за ПОС терминали в заведенията – от 1 март догодина.  

Намалява се прагът за деклариране пред НАП на командировъчните от 5000 на 1000 лв. за физическо лице, въвежда се и алтернативен данък за доходи от събиране на диворастящи гъби и плодове. Това гласят промените на приетите на второ четене текстове от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Намаляването на прага на деклариране на командировъчните пред НАП стана след като депутатите гласуваха редакционна поправка на Мартин Димитров от "Продължаваме промяната - Демократична България", направена в зала. "За" редакцията гласуваха 117 депутати, "против" бяха - 59, шестима се въздържаха. 

Според Мартин Димитров от ПП-ДБ преди около година са започнали да създават база данни с облагаемите и необлагаемите доходи на хората. "Целта е изключително значима - да могат социалните политики, свързани с енергийните помощи, да бъдат ориентирани към истински бедните хора. Никоя държава не може да прави социална политика за цял народ, това е безсмислено", смята той и добави, че нововъведение е това фирмите да декларират така наречените командировъчни.

От БСП направиха предложения за въвеждането на данъчно необлагаем миниум за доходите до линията на бедност и нулев данък върху доходите от труд на младите хора до навършване на 26 години, но предложенията бяха отхвърлени. Георги Гьоков апелира за отхвърляне на алтернативния данък за събирачите на гъби и плодове, тъй като това са най-бедните хора, но предложението му не бе възприето от пленарната зала.  

Според приетите разпоредби се въвежда алтернативен данък за доходи от събиране на диворастящи гъби и плодове. Според въпросните текстове доходите на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, от събиране на диворастящи гъби и плодове, с изключение на такива от лечебните растения, се облагат еднократно с алтернативен данък в размер на 30 лв. за всеки месец, през който се извършва дейността. 

Предложението на ИТН 10 на сто от данъка върху доходите на физическите лица да отиват в бюджета на общината, на чиято територия е постоянният адрес или седалището и адресът на управление на платеца на данъка, бе отхвърлено.

Прието бе предложение на ГЕРБ-СДС , с което се дава възможност да не се декларират доходите от рента, получавани от собствениците на земеделски земи в размер до 3000 лв. Депутатът Ирена Димова се обоснова с подаваната декларация, която касае само едно лице, но от рентата за дадена земеделска земя, могат да се възползват повече наследници. По думите ѝ това би създало административна тежест, включително за НАП, които да удостоверяват на кого е дохода и как е получен. 

Народните представители приеха още данъчни облекчения за физически лица, регистрирани като земеделски стопани. В зала депутатите гласуваха предложението на Десислава Танева от ГЕРБ-СДС за създаването на нов параграф, според който физически лица, регистрирани като земеделски стопани, които са получили субсидия или друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и Европейския фонд за развитие на селските райони, могат да ползват данъчно облекчение, като намалят сумата от годишните данъчни основи с размера на получената през годината субсидия, съответно подпомагане от двата фонда, до размера на годишните данъчни основи преди намалението, но с не повече от 100 000 лв. Малко след това тя направи редакционна поправка, свързана с реализацията на данъчното облекчение за земеделците.  Според него данъчното облекчение ще се прилага от 1 януари на годината, в която ЕК се е произнесла, че мярката не е държавна помощ или е съвместима държавна помощ. Ако ЕК се произнесе до 30 април 2024 г., данъчно облекчение може да се прилага и за 2023 г., се посочва в поправката. Редакцията  бе гласувана със 171 гласа "за", двама"против" и един "въздържал се".