Какъв вид договор следва да се сключва с лицата, които не са завършили висшето си образование и има ли значение за работещия и работодателя формата на правоотношението, отговаря д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право и създател на платформата mywork.

За да се отговори този въпрос, най-напред нека в общ план накратко да припомним основните различия между трудовия и гражданския договор.

Със сключването на трудов договор възниква трудово правоотношение, което ви дава право на платени отпуски, установено работно време, завишено заплащане за нощен и извънреден труд, обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, а след прекратяването му – можеш да получаваш обезщетение за безработица и др.

Законът не допуска за определени дейности да се сключва граждански договор. Някои работодатели се опитват да прикриват трудови правоотношения като сключват граждански договори, но това можеш да им коства парична санкция от Инспекцията по труда.

Трудово правоотношение е налице, когато предметът на договора е постигане не на определен резултат (ушиване на дреха, поставяне на плочки и др.), а предоставяне на работна сила т.е. самото полагане на труд.

При трудовото правоотношение работникът или служителят има фиксирано работно време, определено работно място, ползва помещенията и инструментите на работодателя си и е задължен да се подчинява на неговите законни разпореждания, т.е. труд по трудово правоотношение полага един работник в цех, служител в офис, келнер или продавач, който трябва да бъде на работното си място по 8 часа на ден, от 9 до 17.30 ч.

При гражданския договор предмет на договаряне е завършен продукт от труда – определен трудов резултат. При сключването на такъв договор страните изрично се договарят за вида, обема, качеството и срока за изпълнение на предмета на договора, както и за реда за отчитане на изпълнението.

В гражданския договор страните могат да уредят и други отношения помежду си, като осигуряването с материали, суровини, оборудване и т. н. По принцип те се осигуряват от изпълнителя, макар че може да се договори и друго. При трудовия договор – материалните условия по закон са за сметка на работодателя.

Изпълнителят сам организира работата си, а възложителят може да контролира изпълнението по подходящ начин, но не и да дава указания на изпълнителя или да му налага дисциплинарни наказания при неизпълнение на поетите задължения. В тези договори не се определя работно място, работно време, отпуски и други условия, права и задължения, присъщи на трудовите правоотношения. Гражданският договор не се регистрира в НАП.

Фактът, че работникът или служителят е все още учащ, по принцип не е пречка за встъпване в трудово правоотношение. Ако са налице съответните предпоставки, може да се помисли за сключване на трудов договор за обучение по време на работа или трудов договор за стажуване, като и в тези случаи отношенията между страните се оформят като трудов, а не като граждански договор.

Както бе споменато по-горе, ако все пак се предпочете сключването на граждански договор, следва да се отчетат рисковете при евентуална проверка от контролните органи по спазване на трудовото законодателство. Инспекцията по труда обикновено извършва проверка на текста на сключените граждански договори, като може да събере и допълнителна информация за фактическите отношения между страните.

Справка:

чл. 1, ал. 2, чл. 230, чл. 405а от Кодекса на труда