На днешната дата - 16 април, през 1925 година  е извършен най-кървавият атентат в българската история и един от най-кървавите в световната. Взривен е катедралният храм "Света Неделя", загиват 213 души, а 500 са ранени. 

Атентатът е дело на комунистите, които след провала на Септемврийското въстание от 1923 г. минават в нелегалност и замислят кървавия удар по катедралата, когато е пълна с миряни.

Ръководството на Военната организация на БКП възлага извършването на атентата на една от "шесторките", ръководена от Петър Абаджиев, който през втората половина на януари 1925 година влиза в контакт с клисаря на "Света Неделя" Петър Задгорски. 

В продължение на няколко седмици заговорниците внасят на тавана на църквата общо 25 кг експлозив. Планът за атентата предвижда първо да бъде убит достатъчно високопоставен човек, чието опело да събере политическия и военен елит в църквата "Света Неделя“, за да може взривът да предизвика по-голям ефект.

Комунистите се спират на о.з. генерал Константин Георгиев, който е убит пред църквата "Свети Седмочисленици" два дни по-рано, на 14-и април.

Опелото на генерал Георгиев е насрочено за 16-и април, Велики четвъртък. В 7:00 часа сутринта Задгорски пуска на тавана на сградата извършителите на атентата.

Траурното шествие влиза в църквата в 15 часа. Службата се ръководи от софийския митрополит и бъдещ екзарх Стефан. Първоначално ковчегът е поставен до колоната, която трябва да бъде взривена, но след това е преместен по-напред, поради големия брой хора, дошли на церемонията. Така по случайност най-видните присъстващи са отдалечени от мястото на взрива.

Експлозията избухва около 15:20 часа и събаря главния купол на църквата, затрупвайки вътре хората. Взривната вълна в затвореното помещение нанася допълнителни поражения.

По случайност, членовете на правителството, намиращи се в катедралата,  получават само леки наранявания. Царят -  Борис III, не е в църквата, тъй като е на погребенията на убитите в атентата срещу него в прохода Арабаконак два дни по-рано.

Вечерта на 16 април в страната е обявено военно положение, което остава в сила до 24 октомври, а правителството предприема репресивни действия срещу крайната левица.

Част от организаторите на атентата – Петър Абаджиев,  Димитър Златарев и Никола Петров, успяват да избягат през Сърбия в Съветския съюз. Заговорниците се опитват да ликвидират своя съучастник Петър Задгорски, но той успява да се предаде на полицията и прави пълни самопризнания. Разкрито е местоположението на ръководителите на Военната организация на БКП Коста Янков и Иван Минков. Янокв е убит, а Минков се самоубива преди да бъде заловен.

Делото за атентата е гледано от военен съд от 1-ви до 11-и май в казармите на Четвърти артилерийски полк в София.  По време на делото става ясно,че организацията получава финансиране от Съветския съюз през Виена, но комунистическото ръководство се опитва да прехвърли отговорността за атентата върху Коста Янков и Иван Минков, които според заемащия висока позиция в ръководтвото Марко Фридман, двамата действали без съгласието на ръководството на БКП.

Петър Задгорски, подполковник Георги Коев, в чиято къща се укрива Иван Минков, и Марко Фридман, ръководител на секция във Военната организация на БКП получават смъртни присъди. Задочно на смърт са осъдени и Станке Димитров, Петър Абаджиев, Димитър Грънчаров, Николай Петрини и Христо Косовски, като последните трима вече са убити през предходните седмици. Смъртните присъди са изпълнени публично чрез обесване на 27 май.