На 6 март се отбелязва Международения ден на пациентите с тази диагноза
©
Всяка година около 4000 жени в България се сблъскват с диагнозата "рак на гърдата“, а именно наложеното лечение води до описаното по-долу.
1. Лимфедемът се определя като увеличение с повече от 10% на обема на ръката, повече от 3 месеца след операцията. Той се дължи на нарушаване на структурите и премахване на лимфните възли, по които лимфата се оттича от ръката.
2. Риска от развитие на лимфедем 1 до 3 години след лечение на рак на гърдата варира в широки граници между 6% и 65% зависимост от приложеното лечение.
3. Средно една от всеки пет жени разива лимфедем на ръката след лечение.
4. Лимфедемът, свързан с рака на гърдата, е най-честата форма на лимфедем на ръката в Америка и много други развити страни.
5. В България липсва статистика за честотата на лимфедема.
6. С най-голяма честота лимфедем се развива след извършването на мастектомия, аксиларна дисекция на лимфните възли, химио- и лъчетерапия.
7. Основен рисков фактор за развитие на лимфедем след лечението е затлъстяването.
8. Упражненията, мануалният дренаж и компресивните ръкави могат да ограничат лимфедема, но пълното му излекуване е изключително трудно.
9. Сентинелната дисекция на лимфни възли е процедура, при която се локализират първите 1 до 3 лимфни възли по пътя на разпространение на туморните клетки в тялото. Ако в тях няма метастази, последващо премахване на още лимфни възли не се налага. Тази процедура намалява честотата на развитие на лимфедем между 6% и 13%.
10. Съвременното лечение на рака на гърдата позволява извършването на сентинелна дисекция на лимфните възли и при по-авансирали тумори, след успешно приложение на неоадювантна терапия и с това честотата на образуване на лимфедем намалява още повече.