На 22 април 1876 г. в Панагюрище се освещава Главното въстаническо знаме, ушито от Райна Попгеоргиева Футекова, по-известна сред народа ни като Райна Княгиня. Това е един от най-тържествените дни в историята на Априлското въстание. На 22 април Райна носи знамето на шествието в Панагюрище, където Поп Груйо и други свещеници го освещават тържествено. Именно след този ден учителката получава прозвището Райна Княгиня. Освещаването става в присъствието на Павел Бобеков, Георги Бенковски, Панайот Волов, Георги Икономов, Захари Стоянов и панагюрските въстаници.

Наред с ръководителите на въстанието на кон яздела и Райна, препасала сабя и револвер, държейки в ръце бунтовното знаме. Тя е само на 20 години и вече главна учителка в Девическото училище в Панагюрище, когато Георги Бенковски ѝ предлага да ушие знамето на Априлското въстание.

Лъвът на знамето е нарисуван от Стоян Каралеев (Баненеца) по образец на лъвчето, отпечатано на корицата на Устава на БРЦК, а буквите са изписани от Иванчо Зографа. Освен надписа "Свобода или смърт“ в долния край има и 2 букви – "П“ и "О“ (за "Панагюрски окръг“).

На 22 април Райна Футекова му пришива приготвени през нощта пискюли. Размерите на знамето са 2 на 1,5 м, има 2 лица и е поръбено със сърмена ивица.

Райна описва по следния начин шествието след освещаването на знамето:

Сред ценните реликви в Къща музей "Райна Княгиня“ в Панагюрище е Главното знаме на панагюрските въстаници, което Райна Княгиня възпроизвежда през 1901 г. по случай първото официално честване на Априлското въстание, информират от Историческият музей в Панагюрище. В двора на къщата-музей се намира мраморна скулптура на знаменоската, под която се съхраняват нейните тленни останки. През 1992 г. наследниците на Райна Княгиня даряват къщата на Община Панагюрище.

Повече от половин столетие, около два милиона и половина българи свели глави, минават през малката дървена портичка, за да се поклонят пред безсмъртното дело на Знаменоската и отнесат със себе си частица от родолюбието на една велика епоха. В края на месец март 1876 г. Революционният комитет в Панагюрище и Георги Бенковски възлагат на Райна Попгеоргиева да извеза Главното знаме на панагюрските въстаници. На 22 април знамето тържествено е осветено и през дните на Панагюрската република гордо се вее на голямата врата на Хаджилуковата къща – Правителствен дом. По време на Руско-турската война 1877/78 г. знамето вероятно изгаря в конака в Хасково. По случай първото официално честване на Априлското въстание през 1901 г., Райна Княгиня възпроизвежда Главното въстаническо знаме. Средствата за плата и сърмата са осигурени от комитета “20 април“. Райна бродира знамето в София. Няколко дни след тържествата в Панагюрище, знамето е носено на кон до Костина, по случай 25 години от гибелта на войводата Бенковски. В архива на къщата - музей се пази и снимка на Райна Княгиня със знамето от 1901 г. с неин автограф. Снимката е направена в София, след като знамето е завършено. До своята смърт, Павел Койчев, панагюрски поборник, съхранява скъпата реликва “като очите си“, прегъната на четири ката, на всяка гънка с вестник, за да не се похаби, в една специална кутия, а на празника я изнасял на балкона, за да я гледа народа. След него знамето се съхранява от председателя на Поборнико-опълченското дружество в Панагюрище Иван Кузмов – Комитата. Неговият правнук, Петко Кузмов, разказва спомените на баща си: На 3 март и 3 май, когато са ставали тържествата по случай Освобождението и годишнините на Априлското въстание, знамето е изнасяно с музика от дома на Комитата в Драгулин махала и заедно с другите поборници са отиваи на площада“. След смъртта на Иван Кузмов знамето се съхранява в читалището. По-късно, когато се създава къща-музей “Райна Княгиня – 1950 г., то е експонирано там