През 2024 г. линията на бедност общо за страната e 763,83 лв. средномесечно на лице от домакинство, а под този праг са живели 1,401 милиона души, или 21,7% от населението на страната, показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ).

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства с 19,7%, а относителният дял на бедното население се увеличава с 1,1 процентни пункта.

Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността, отчита НСИ. Данните за 2024 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 21,7 до 30%, или с 8,3 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 46,1%, или с 24,4 процентни пункта. Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните на възраст 18 и повече години е най-висок сред безработните (58,7% за 2024 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 12,7 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.

Работещите бедни продължават да се увеличават

През 2024 г. делът на бедните сред заетите във възрастовата група 18 - 64 години нараства спрямо предходната година с 0,4 процентни пункта - до 12,1%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е приблизително три пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Рискът от бедност сред работещите жени е с 2,5 процентни пункта понисък от този при мъжете.

Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование – 56,3%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява почти два пъти за лицата с основно образование и пет пъти за тези със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е най-нисък – 4,8%.

Най-висок е относителният дял на бедните сред домакинствата от двама възрастни с три или повече деца (47% за 2024 г.) и от един родител с деца (40% за 2024 година). Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 3,6 процентни пункта по-висок, отколкото при мъжете. Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 16,7 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.

През 2024 г. най-висок е относителният дял на бедните сред лицата, самоопределили се от ромската етническа група – 62,5%, а най-нисък - сред самоопределилите се от българската етническа група - 16%.

Наблюдават се различия в разпределението на бедните от различните етнически групи според икономическата им активност. Сред бедните от българската и турската етнически групи преобладават пенсионерите (съответно 45,9% и 34,2%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на безработните (32,9%).

Намалява населението в тежки материални и социални лишения

През 2024 г. 16,6% от населението живее в тежки материални и социални лишения (ограничения в 7 от 13 показателя), или с 1,4 процентни пункта по-малко в сравнение с 2023 година. През 2024 г. в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност живеят 249.3 хил. лица на възраст 18 - 64 години, или 7,1% от населението, като спрямо 2023 г. относителният им дял нараства с 0.5 процентни пункта, а делът на мъжете и жените е равен.

Повече деца са в риск от бедност

През 2024 г. 28,2% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от бедност, или с 1,3 процентни пункта повече спрямо 2023 година.

Социалните трансфери към домакинствата намаляват риска от бедност сред децата с 14,1 процентни пункта, отчита националната статистика.

По-високото образователно равнище дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-високо заплащане. През 2024 г. седем от десет деца (72,5%), чиито родители са с начално или без образование, живеят в бедност. Приблизително 10 пъти помалко, или 7,1%, са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност.

През 2024 г. 46,7% от децата с материални лишения живеят и в риск от бедност. Нито една потребност (ограничения за всички 13 показателя) не може да бъде осигурена за 0,7% от българската етническа група, за 0,6% от турската етническа група и за 10.5% от ромската етническа група. Около 27% от децата с материални лишения от българската етническа група живеят и в риск от бедност. За останалите групи относителните дялове са следните: 36.5% от турската етническа група и 70,4% от ромския етнос.

Най-ниската линия на бедност за миналата година се наблюдава в областите Видин и Силистра - съответно 524 лв. и 550 лв., а най-високата - в област София (столица) - 1183 лв., следвана от областите Перник (897 лв.), Варна (875 лв.), Кюстендил (834 лв.) и Стара Загора (818 лева). Най-висок е относителният дял на бедните спрямо линията на бедност за областта в областите Перник - 32%, Стара Загора - 26,3%, Търговище - 22.4%, Варна - 22,3%, и София (столица) - 22,2%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Габрово - 11,2%, Велико Търново - 12,4%, Монтана, Силистра и Смолян - с по 13,1%, и Шумен - 13,2%.

Линията на бедност нараства във всички области

С най-голямо нарастване са областите Ямбол (с 42,8%), Монтана (с 30,4%), Добрич (с 28,5%), Търговище (с 27,2%), Благоевград (с 27,1%) и Перник (с 25,4%). През 2024 г. област Смолян е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете - 12.0%, а с най-високо равнище е област Видин - 29,4%. В област Габрово жените са с най-ниско равнище на бедност - 9,2%, при 36,1% за област Перник. Относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с повече от 5 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете в областите Перник, София (столица), и Хасково. В три области - Добрич, Силистра и Видин, относителният дял на бедните мъже е по-голям с повече от 5 процентни пункта от този при жените.

Над 30% от българите са били в риск от бедност

Във връзка с поставените цели по ключови области в стратегията "Европа 2030" от изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC) се изчислява комбиниран показател за регулярен мониторинг на напредъка на страните при изпълнение на националните подцели, посочват от НСИ. Показателят включва хора, живеещи в риск от бедност, с материални и социални лишения и в домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност. Комбинирането на трите показателя показва, че през 2024 г. 30,3% от населението, или 1 952 700 души, са били в риск от бедност и социално изключване. През 2023 г. 30% от населението или 1 933 100 души са били в риск от бедност и социално изключване.