Митрополит Йоан: Господ се роди във Витлеемската пещера, за да могат синовете човешки да станат синове Божии
©
"Възпоменаването на събитието Рождество Христово трябва да повдигне в нас размисъл доколко ние, които сме кръстени човеци, сме способни да усвоим даровете на Светия Дух; доколко е жива и действена нашата вяра; до каква степен призива на апостола да се облечем в Христа се осъществява в нашия ежедневен живот? Доколко оставаме верни на обетите на светото Кръщение? Осиновението на човека от Бога е и Божий дар, и заповед едновременно. Като дар то се донася на нас чрез родения във Витлеем Младенец и се осъществява живота със силата на Светия Дух. Като заповед се изисква от нас вяра и съответстващи на вярата добри дела. Затова колкото повече в нашия живот са любовта, мира, доброто и правдата, толкова повече ние се съпротивляваме на злото, враждата, ненавистта и лъжата. В резултат на това сме по-близко до Бога и по-обилни дарове на Светия Дух се изливат върху нас“, се казва още в постанието на митрополит Йоан.
"Същевременно сред многото добродетели в крайна сметка има две, за които Словото Божие говори като условия за осиновението на човека от Бога. Това са състраданието (Лука 6:35) и миротворството (Матей 5:9). Състраданието преодолява егоизма, бездушието, коравосърдечието, безчувствеността, жестокостта; миротворството предотвратява враждата, разделението и кръвопролитието. Християните са длъжни да осъществяват тези добродетели в личния и обществения си живот. Няма граница за християнина в неговия път към Бога. Не съществуват някакви тесни и специални места за осъществяване на християнските заповеди. Те трябва да се изпълняват навсякъде, където има болка, страдание, нужда, разделение, вражда. Господ изисква от нас състрадание и към ближните, и към далечните. Страданието и болката, където и да се проявяват, трябва да предизвикват у нас ответните чувства – състрадание и милосърдие“, заяви той.
"Отиващата си година беше изпълнена с различни големи изпитания. В борбата с жестоката болест COVID-19 загинаха множество човеци. Немалко домашни църкви оредяха. Голям брой хора се разделиха със своите близки. Пожарите, наводненията, катастрофите съсипаха човешки животи. Бедността, несигурността, страхът и болката разклатиха духовното равновесие на човека. Какъв трябва да бъде отговорът на християнина към страданията на ближните и далечните? Този отговор е състраданието. Ние сме длъжни да укрепим в себе си това чувство, с което е бил богат нашият народ, но което е отслабнало в сърцата ни, които днес са закоравели и закрити за чуждата болка. Чувството на състрадание поражда солидарност, солидарността умножава силата на народа, прави го способен да преодолее най-страшните изпитания. Преп. авва Доротей учил, че хората са подобни на слънчевите лъчи: колкото са по-близо те към слънцето, към Бога, толкова са по-близко един към друг. Състраданието и солидарността сближават хората, правят ги силни, същевременно ги приближават към осиновението от Бога“, се посочва още в Рождественското послание.
"Дано ни помогне Господ през Новата година и във всички години от нашия живот, та да останем верни на дара на осиновението, което Богочовекът Христос донесе в света чрез Своето Рождество! Амин! Честито Рождество Христово!“, посочи митрополит Йоан.