Миряни се организират за протест в неделния ден в знак на несъгласие със засилващото се противопоставяне на държавите България и Русия, вече дори на православно ниво. Гражданското недоволство е анонсирано с начален час 10:00 ч., а събитието е обявено в социалните мрежи. 

"Свети Серафиме, Дядо Владика, моли Бога за нас - грешните! Защити ни!", беше написал някой в петък вечерта на една от бележките, придружени с цветя, поставени до катинара на затворената за посетители порта на храма, видя "Фокус". Традиция от десетилетия е, точно в криптата в църквата, всеки вярващ християнин да се помоли и да остави лист хартия със съкровени свои желания до саркофага на Свети Серафим. 

Направи впечатление, че духовниците от затворилия до второ нареждане на посланика на Руската федерация Елеонора Митрофанова храм, бяха оставили празни бележки и химикалки пред оградата, които обикновено предоставят долу - в приземния етаж на храма - до мощите на Свети Серафим, където винаги е пълно с хора. 

Липсата на достъп до Руската църква е във връзка с решението за експулсиране на настоятеля ѝ архимандрит Васиан, гражданин на Русия, и двама свещеници от Беларус.

Припомняме, че в четвъртък със заповед на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" бяха наложени принудителни административни мерки "експулсиране", "отнемане правото на пребиваване" и "забрана за влизане в Република България" за период от пет години на един руски гражданин и на двама граждани на Беларус. Мерките са наложени във връзка с извършвана от тях дейност, насочена срещу националната сигурност и интереси на Република България.

Какво е Руската църква за вярващите православни християни? 

"Свети Николай Чудотворец", известна като Руската църква, е православна църква в София, посветена на Свети Николай Чудотворец. Тя е сред емблематичните сгради на столицата.

Градежът ѝ започва в края на 19 век, като точната дата не се знае, тъй като се редуват различни архитектурни проекти и трае дълги години, като е осветена през 1914 година в навечерието на Първата световна война. Сградата е построена върху парцел на Руското посолство по проект на Михаил Преображенски специално за нуждите на руските имигранти в столицата. Стенописите са дело на екип от художници, оглавяван от Василий Перминов, който е и един от авторите на стенописите в "Александър Невски". Петте малки купола на църквата са позлатени. Централният купол е висок 19 метра. Камбаните са дарение от руския цар Николай II. 

Първоначално замислен като параклис към посолството на Русия в България, храмът почти веднага губи тази своя роля след 1917 година. След Втората руска революция в него започват за служат свещеници и архиереи от т. нар. "Руска задгранична църква", а обособеният вече храм става център на многобройната руска имиграция в страната. 

След 1947 година храмът е предаден в диоцеза на Московската патриаршия, която го управлява и до днес. Годишно го посещават десетки хиляди гости на София и чуждестранни туристи. 

В архитектурно отношение той е изграден в традициите на руската църковна архитектура от 19 век – при запазени древноруски елементи – т. нар. "луковици" или кубета, при съчетание с традиционните староруски мозайки и дърворезби, той носи и белезите на по-модерната архитектура и живопис. Характерно за плана на храма е неосевото разположение на входа спрямо олтара. Т.е. входът е откъм южната страна, а олтарът, според старинната традиция, сочи на изток – двата елемента образуват прав ъгъл. 

В криптата на храма е гробът на архиепископ Серафим Соболев - Св. Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски Чудотворец. Хиляди вярващи, дори и невярващи съвсем, пристъпват към него с молба за чудодейна помощ преди тежки решения в живота, угроза за раваляне на семейства, разводи, изпити или във време на болест и нужда. Често те записват своите молитви на хартия и ги пускат в специална кутия до гроба му, до който миряните сега нямат достъп.