Любовта ми към влечугите е от най-ранна детска възраст и продължава до ден-днешен, превърнала се в моя професия. Много интересни неща можем да научим от влечугите, те имат интересна екология и биология. Следват определени инстинкти и са доста по-предвидими от хората и бозайниците. Това каза за предаването “Цветовете на България" по Радио "Фокус" херпетологът гл. ас. Мирослав Славчев от екипа на Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН.

Змиите, които населяват България, не са много опасни. Има отровни видове, но те не са смъртоносно отровни. Жегите не са приятни за влечугите, тяхната телесна температура се влияе от температурата на околната среда и те регулират температурата на тялото си с излагане на слънце, а при топло време се скриват на сянка. Змиите не нападат, но ако бъдат провокират, се защитават като бягат или с ухапване.

Пепелянките са най-често срещаният вид в България и имат характерна тъмна зигзагообразна шарена линия по гърба, контрастираща с останалата част на тялото им, както и рогче на носа, но то е трудно забележимо. Използват отровата за улавяне на жертвите си. “При ефективно ухапване от змия се появява бързо много силна болка. И това, което не трябва да прави ухапан от пепелянка, е да изсмуква отровата с уста, не трябва да се стяга мястото на ухапването също. Ако имаме симптоми на гадене, повръщане, болка, подуване и други ясни знаци за ухапване от отровна змия, трябва да се насочим към най-близкото лечебно заведение за оказване на помощ. На терен най-важно е да се запази пулса нормален, без да се забързва, и да не се тича. Когато човек е ухапан от неотровна змия остава само уплахата, няма симптомите, които споменах и не е желателно да му се слага антидот", обясни Мирослав Славчев.

В природата змията няма нужда от човешка помощ, ако тя е слаба и болна ще бъде изядена от хищник и става част от хранителната верига. Змиите в България са включени в приложенията на Закона за биологично разнообразие и са защитени видове. На територията на България има 17 различни вида змии, сред тях и изключително редки видове.

В института работят по няколко проекта, но един от тях е свързан с червенобузите костенурки, които са популярен домашен любимец у нас. Те са вид, който идва от Северна Америка. Но с времето порастват и стават нежелани в дома. За да се отърват от тях хората ги носят по паркове, езера, реки, язовири и къде ли не. Това е лоша практика, тъй като този вид не е типичен за нашия континент. Те започват да конкурират видовете, които се срещат в нашата страна. Ние имаме обикновена водна костенурка и южната или каспийска водна костенурка, които не са свикнали с такъв агресивен конкурент. “Червенобузите костенурки се аклиматизират много добре у нас и през последните години имат и малки, размножават се и това води до един лавинообразен процес. ЕС работи по програми за намаляване числеността на всички инвазивни видове, в т.ч. и червенобузите костенурки. Имаме примери и за риби, бозайници и растения, които са се аклиматизирали и развиват в нашата страна. Апелът ми към слушателите, ако искат да се освободят от червенобуза костенурка, е да не я пускат в природата, а да я занесат в най-близкия зоопарк, където тя може да продължи да живее, но да не вреди", каза още Мирослав Славчев.

Калина СВЕЖИН