Мирослав Попов: Не трябва да се подценяват могъщите, идеологически ресурси на брюкселската администрация и свързаните с нея структури в цяла Европа
©
По думите му в последните 10 години изказванията на Виктор Орбан по правило бяха посрещани негативно от определени структури именно в Брюксел, а в някои случаи този негативизъм стигаше много високи нива.
Запитан защо и двете речи, особено тази на Международната конференция на консервативните политически действия звучат като манифест за подмяната на либерализма с национализма Попов смята, че относно идеята да се усъвършенства съществено, да се промени, да се отхвърли провалилия се модел, по този въпрос Виктор Орбан е много категоричен. "Действащият европейски либерален модел се е провалил. И тук вече може да се говори съвършено конкретно, сфера по сфера, някои ще се съгласят с аргументите за провала, други ще мислят обратното. Орбан се възползва от мълчаливото неучастие, игнориране по-точно от страна на Брюксел на критиките към Брюксел. И затова сега Брюксел ще си плаща, колко солидно не мога да кажа. Защото не трябва да се подценяват могъщите, идеологически да ги наречем, ресурси, с които разполага брюкселската администрация и разбира се, свързаните с нея структури в цяла Европа.
"Имам доста сериозни бележки към изказването на Виктор Орбан, четох го, в някои пунктове съм съгласен с него. Но Виктор Орбан не е открил този “спекулативен начин на дефиниране на сегашния правов ред". Става дума за две неща - първо за хегемонизма, който се наложи в последните 35 години, примерно казано веднъж. И второ, за уплътняването на хегемонизма с един ултраглобализъм. Всъщност, по същество Виктор Орбан възразява срещу ултраглобализма, поне на мен така ми се струва. Ако седна да разговарям с него, може би ще се окаже, че не съм го разбрал съвсем ясно. Но за мен противникът на Орбан е ултраглобализмът. Ултраглобализмът в последна сметка остава на разбирането за един монополярен свят, с един център, който не е задължително да е конкретна държава, например, държавата-хегемон, а може да е малко по-гъвкаво, може да е мрежа от структури. Живеем все пак в епохата на мрежовите общества. И тази да е скритата позиция на властта, на глобалната власт. Изобщо от там трябва да се започне - разбираме или не разбираме глобалната власт, признаваме или не признаваме нейното съществуване. И ако го признаваме, как трябва да се действа? По този въпрос не само в Европа, и в целия свят липсва някакво достатъчно изявено виждане, преценка, концепция, липсва", заяви още международният анализатор.