Днес минната общност в България отбеляза своя професионален празник – Деня на миньора. Празникът започна с водосвет за здраве в църквата "Св. Неделя". Официалното честване се състоя в София Хотел Балкан, където по традиция се събраха стотици представители на индустрията. Сред гостите на форума бяха представители на редица държавни институции, сред които Красимир Ненов – заместник-министър на енергетиката, Стоян Тошев – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по горите, Атанас Атанасов – председател на Националния статистически институт, представители на Българската академия на науките, Минногеоложкия университет, Университета по архитектура, строителство и геодезия, Университета за национално и световно стопанство, представители на национални и работодателски организации, синдикати, областни управители и кметове от страната, академичната и научна общност.

Организатори на събитието са Българската минно-геоложка камара, Научно-техническият съюз по минно дело, геология и металургия, Федерацията на независимите синдикати на миньорите – КНСБ и Синдикалната миньорска федерация "Подкрепa".

И през 2023 година България продължава да заема водещи позиции в Европа по добив на мед, злато и лигнитни въглища. Въпреки намалението от 5% спрямо предходната година, добивът на полезни изкопаеми в България през 2023 година се задържа на ниво над средните стойности за страната и е в размер на 119,8 млн. тона. Това сочат данните от обзорния доклад, който представи председателят на Българската минно-геоложка камара (БМГК) инж. Драгомир Драганов.

Общата нетна стойност на произведената продукция на промишлените предприятия от сектор Добивна промишленост през 2023 г., по изчисления на БМГК, е в размер на близо 4,2 млрд. лева, като бележи спад от 4% спрямо 2022 г. Намалението се дължи основно на сериозния спад в добива на лигнитни въглища, с 41%, като това е най-ниското отчетено ниво за последните десетилетия.

Запазват се и високите нива на произведената продукция на един нает запазва високите си нива, като през 2023 г. тя е 220 397 лв. Това позволява постигане на високи средни възнаграждения на работещите в отрасъла. През 2023 г. средната годишна работна заплата в добивната промишленост достига близо 33 хил. лв., което е с над 40% по-висока от средната за страната. В сравнение с предходната година, отчетения ръст е 15%, посочи инж. Драганов. (Данни за сектора може да прочетете в Годишния бюлетин на БМГК ТУК)

На фона на това председателят на Българската минно-геоложка камара обърна внимание на амбициите на Европейския съюз за зелен преход, които по думите му поставят още по-сериозен акцент върху значението на минната индустрия. "Държавите-членки са изправени пред сериозни предизвикателства и това е дългосрочен процес, в който българската минерално-суровинна индустрия също ще има отговорен ангажимент. За да можем да отговорим на очакванията за завишено търсене, за нашите компании това означава и мащабни инвестиции, което изисква стабилност на политическата и бизнес среда", подчерта инж. Драганов.

Европейските цели поставят все по-остро въпроса за необходимостта от нови проучвания за суровини. Базата данни с видовете полезни изкопаеми на Европа датира като знания от 70-те до средата на 80-те години на миналия век. Трябва да погледнем и регулаторната рамка. "Тук е важно да търсим баланса между поставените цели и възможностите за работа на минната индустрия като основен двигател на устойчивото развитие. Да не се допусне прекомерно рестриктивната регулаторна рамка за европейските минни компании, което да ги постави в неравностойно положение спрямо добивната индустрия в останалите части на света, което би ги направило неконкурентоспособни", посочи още председателят на БМГК.

За новата ключова роля на минно-добивната промишленост и високите отговорности в светлината на европейските зелени цели и постигането на реална конкурентоспособност за структуриран преход към нисковъглеродно и кръгово производство, говори и зам.-министърът на енергетиката Красимир Ненов. По думите му очевидна е нуждата от диверсификация на доставките в баланс с опазването на околната среда. "В това отношение ключова роля ще играят устойчивите вериги на добавена стойност, за което е нужен добър, благоприятен и предвидим инвестиционен климат", каза Ненов.

"Нека усилията, които полагате ежедневно бъдат високо оценени, заедно с инвестициите на работодателите, които са решаващи и ключови, за да можем да вървим напред. Вие продължавате да доказвате, че минерално-суровинният бранш е сърцето на всичко, което се случва по-нататък в икономиката. Индустрията в България, и тежка и преработвателна, дава около 25% от БВП на страната, и близо 29% от цялата заетост на работещите в България са в индустрията", каза председателят на КНСБ Пламен Димитров.

Изчерпването на работещите в момента находища и липсата на концесии за нови проучвания са най-големият проблем пред бранша, според почетния председател на Българска минно-геоложка камара проф. Николай Вълканов. По думите му това крие опасност след 20 години както България, така и Европа да се окажат в ситуация, да нямат метали, точно когато имаме огромна нужда от тях.

"Имаме много неща, които трябва да свършим заедно – от новите концесии, през развитието на устойчивостта на регионите, в които оперират компаниите, защото когато говорим за регионалните различия ние виждаме, че ако не са горското стопанство, земеделието и най-вече минната индустрия, тези региони ще бъдат опустошени", каза Александър Загоров конфедерален секретар на КТ“Подкрепа“.

Кулминацията на днешното тържествено честване на Деня на миньора бе връчването на годишните награди на Българската минно-геоложка камара, с които бяха отличени различни постижения на компании от минната индустрия. Наградените обяви изпълнителният директор на Българската минно-геоложка камара доц.д-р инж. Иван Митев.

Председателят на НТС доц. Кремена Деделянова връчи и златни плакети за заслуги към организацията.