Министърът на културата Найден Тодоров посети днес Рилската света обител и се запозна с актуалното ѝ състояние, както и с дейностите по реставрация, които вървят към приключване за този сезон и ще продължат следващата пролет. Рилският манастир, който е една от културните емблеми на България, е вписан като част от Списъка на световното културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО през 1983 г., съобщиха от ведомството.

Министър Тодоров разговаря с игумена на ставропигиалната Рилска обител, Негово Преосвещенство Адрианополския епископ Евлогий. Негово Преосвещенство разказа подробно за дейностите по реставрацията и посочи, че библиотечният фонд на обителта пази над 60 000 тома литература. Негово Преосвещенство показа и интересни светини в Църковно-историческия музей на Рилската обител. Експозицията включва образци на църковното изкуство – стенописи, икони, църковна утвар, богослужебни одежди, напрестолни кръстове, ръкописни и старопечатни книги и др. Централно място в нея заема Рафаиловият кръст, изработен от монах Рафаил в началото на XIX в. Кръстът представлява неповторима творба на българската миниатюрна дърворезба.

Рилският манастир е най-значимият духовен и книжовен център на българското национално възраждане, с непрекъсната история от Средновековието до наши дни. Очаква се той да бъде привлекателен център за делегатите на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО през юли 2025 г. в София. Домакинството на толкова престижно събитие подчертава ангажимента на държавата към опазване на световното наследство и насърчава глобалното сътрудничество в тази област. Очаква се домакинството да донесе значителни предимства за страната ни, като увеличаване на международния ни престиж; засилен интерес към културните и природни обекти – стимулиране на туристическия поток и икономиката; поява на нови възможности за укрепване на дипломатическите връзки и сътрудничеството с други страни.

Домакинството ни е обвързано с увеличаване на шансовете ни за получаване на финансова и техническа помощ от ЮНЕСКО за опазване и развитие на българските обекти на световното наследство и посещението на министър Тодоров в Рилската света обител е именно в този контекст. Домакинството на сесията на ЮНЕСКО цели и да поощри образованието и осведомеността сред хората относно значението на културното и природното наследство. Така Министерството на културата ще привлече повече инвестиции в културни и природни обекти, които ще подпомогнат развитието на местната инфраструктура и икономика. Ето защо в културното ведомство вече се работи усилено по организирането на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО.

Рилският манастир е основан през 10 век от Свети Йоан Рилски. Неговото аскетическо жилище и гробница се превръщат в свещено място и стават манастирски комплекс, който играе важна роля в духовния и обществен живот на Средновековна България. Унищожен от пожар в началото на 19 век, комплексът е възстановен между 1834 и 1862 г. Църквата е изградена между 1834 и 1837 г. от камък.

Характерен пример за българското Възраждане (18-19 век), паметникът символизира осъзнаването на славянската културна идентичност след векове на окупация.

В своята сложна десетвековна история Рилската обител е била средище на силно духовно и художествено влияние върху източноправославния свят през Средновековието (11-14 в.). По време на османското владичество (1400-1878 г.) манастирът оказва влияние върху развитието на културата и изкуствата на всички християнски народи в рамките на Османската империя. Със своята архитектура, стенописи и др. тя представлява шедьовър на творческия гений на българския народ.

В имота са запазени архитектурни стилове като исторически паметници от значителен период от време (11-19 в.). Основният архитектурен облик днес е един от върховите образци на строителното майсторство на балканските народи от началото на 19 век. Като такъв той е оказал значително влияние върху архитектурата и естетиката на Балканите.

Припомняме, че през м. септември т.г. министър Тодоров посети друг знаков наш обект, включен в списъка на световното културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО - Боянската църква.