"За мен културата винаги ще бъде изключително важна, едно от най-важните полета в развитието на нашата нация. Ще реагирам особено рязко винаги, когато видя нарушаване на законите“, категоричен бе министър Тодоров в началото на пресконференцията, която даде днес пред медиите и на която представи своята визия за излизане от кризата в културата.

В обобщението на анализа си министър Тодоров посочи, че това, което се случва в момента, е резултат от погрома върху културата в последните 30 години. "Нека сме честни – проблемите в културата са от десетилетия. И това не са онези проблеми, които излизат в медиите около изборите, както забелязвам всеки път. Като служебен министър зная, че тогава е най-интересно да се изкарват проблеми в културата, а защо – защото и позитивните неща, и проблемите, следствията от тях, идват след много години. Това е разликата между културата и икономиката. Ето защо Министерството на културата е толкова важно и не разбирам защо през последните 10-15 години това министерство е било толкова игнорирано“, каза министър Тодоров.

Той посочи, че е запознат с това къде се намират реалните проблеми в културата и оттам идва и притеснението му. Сподели, че още докато е бил служебен министър в правителството на премиера Гълъб Донев със задача да повиши стандарта в сценичните изкуства, която е успял да изпълни, е започнал работа и по една особено важна тема – стратегическо планиране за бъдещето на културата, т.е. – за бъдещето на нацията. "Една нация без култура е територия с някакви хора, които чакат някой друг да ги спасява“, посочи министър Тодоров, акцентирайки върху това, че културата е част от националната сигурност на една нация, затова и трябва да сме много внимателни, когато "се заиграваме“ с нея.

И миналата година, и тази особено, министър Тодоров си е поставил задачата да води разговори с всички сектори в културата, с директори на дирекции, с експерти, с хората по места, "за да успеем да направим с една много малка група хора точен анализ на това къде са реалните проблеми, кое е предизвикало тези проблеми и кое може да предизвика тяхното оправяне“.

Министър Тодоров изрази увереност, че с тази работна група са намерили няколко оптимални различни варианта. "Работата, която свършихме през последните месеци и която не се вижда, беше тази. Осъзнавайки колко е нестабилна страната ни, особено от политическа гледна точка в момента, разработих няколко варианта за излизане от културната криза. И културната криза не е това, което се появява от време на време при нас, а всичко онова, което се случва в обществото“, сподели министър Тодоров.

Той поясни, че всеки един от разработените варианти за справяне с културната криза работи сам по себе си, но те са свързани с това в каква посока иска да поеме България политически – дали искаме дясно, центристко или ляво развитие в културата. Изборът ще бъде оставен на парламента в момента, когато се появи редовно правителство. Министър Тодоров ще представи съкратен вариант на разработката си в парламента, за да се избере централната посока за развитие на българската култура. Според него преди всичко трябва да се реши каква ще бъде ролята на държавата - основен двигател, контрольор, или просто да създава условия за развитието на културата.

Визията на министър Тодоров не е свързана с очертаните три различни пътя, а с онова, което трябва да се свърши, независимо от това кой път ще изберем.

На първо място България все още няма Стратегия за развитие на културата. Министър Тодоров припомни, че ресорното министерство е правило опити в годините назад за приемането на такава стратегия, като обясни, че процесът е доста по-сложен от чисто административна гледна точка и това е регламентирано в приетата още през 2010 г. специална Методология за стратегическото планиране на Република България. Министър Тодоров припомни също, че в края на миналата годината правителството на акад. Денков е подготвило Закон за стратегическо планиране, но той не е бил приет в парламента.

"Ние работим в момента по подготовката за това да може когато има стабилно правителство, да се започне в екстремно бързи срокове да се работи за избирането на модела и да се осъществи тази толкова лелеяна Национална стратегия за развитие на културата“, посочи министър Тодоров.

Той очерта важните според него теми, по които трябва да се работи в момента, дори преди приемането на стратегията и посоката, в която искаме културата да се развива занапред.

В сценичните изкуства – промяна в Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК) с промяна на философията на финансирането. Подготвен е законопроект, който ще бъде внесен в парламента в момента, в който той започне работа. В него е заложено планиране на разходи за много по-големи периоди, за да се увеличи контролът от страна на Министерството на културата; единна система за деловодство, счетоводство, човешки ресурси и продажба на билети в държавния сектор в културата, за да може Министерството на културата да контролира всичко в реално време.

Промяна за адекватно изчисление на работното време в културния сектор е следващото предложение, както и картографиране на България и стимулиране на развитието и на гостуванията на сценичните изкуства в регионите, където няма такива, тъй като голяма част от нацията ни няма достъп до сценични изкуства.

Категоризация на държавните културни институти – важен момент, който ще промени начина на тяхното функциониране; въвеждане на атестация за културните институти, за техните ръководители и за служителите; създаване на държавна задача с цел подпомагане на

развитието на приоритетни за нацията области в културата. "В настоящия момент, удивени от понятието демокрация, ние сме оставили всеки да работи сам по себе си и всеки да решава сам за себе си кое е важно и кое – не“, поясни министър Тодоров, подчертавайки, че държавната задача се определя от държавата и държавните културни институти трябва да я следват.

В по-дългосрочен план министър Тодоров каза, че според него трябва да се направи разделение между художественото и административното ръководство на държавните културни институти. Министър Тодоров изрази съмнение, че някой може да даде пример в държава по света, където творческото, административното и финансовото ръководство са съсредоточени в един човек.

Друг проблем в сценичните изкуства, който министър Тодоров посочи, е, че много от съставите намаляват все повече, а чужденците някъде достигат до над 60, 80%. От една страна, това е чудесно, че се отваряме пред света, но изчезват българските кадри. Затова трябва спешно да се създаде осъвременен списък на застрашените специалности в културата, специалности, в които вече няма деца, които да учат. Трябва да се създаде и нормативна мотивация – увеличаване стандарта за финансиране за училищата, в които са тези застрашени специалности. Като пример министър Тодоров посочи, че в Националната музикална академия миналата година са кандидатствали само двама цигулари, при изключително улеснените условия за кандидатстване. "Ние още не осъзнаваме катастрофата, пред която сме изправени“, каза министърът на културата, допълвайки, че образование, култура и здравеопазване са трите най-важни сектора за една нация. В България това са трите сектора на делегиран бюджет, оставени на самоиздръжка едва ли не, сами да се борят за своето оцеляване, посочи министър Тодоров, като заяви, че виждаме резултатите във всеки един от тези сектори. А мерките, предприети сега, биха се усетили след 10-15 години. "Затова сме закъснели, няма време и трябва да действаме“, категоричен бе министър Тодоров.

По отношение на независимия сектор, един от основните двигатели в културата у нас, министър Тодоров сподели, че в Министерството за този сектор няма служители, които да отговарят за него. Той изрази надеждата си, че чрез новите електронни регистри на професионалните артисти и специалисти в областта на културата, както и осъвременения електронен регистър на културните организации, ще се подпомогнат тези хора. Министерството вече работи по въпроса. Подкрепата ще стане чрез промяна на правилата в Национален фонд "Култура“ и на общинските фондове на културата, също и чрез промени в Закона за меценатството, който в момента също на практика не функционира. От една страна, бюджетът за култура е нисък, а от друга, не даваме възможност на частните компании да подпомагат културата, заяви министър Тодоров.

В сектор "литература“ министър Тодоров посочи, че трябва да се заложи гарантиран годишен бюджет за обновяване фондовете на библиотеките; да се подпомогне дигитализацията на библиотеките и да се създадат интерактивни кътове, за да могат да се привлекат и младите хора. Като добър пример министър Тодоров посочи общинската библиотека в Бургас, където това вече е направено.

Спешно да се започнат преговори с университетите в чужбина за създаване на специалност "българистика“, е друго от предложенията на министър Тодоров, според когото идеята е да можем да превеждаме книги от български език. През месец май 2025 г. България ще бъде страна на фокус в Подгорица, Черна гора, на техния панаир на книгата, а нямаме книги на техния език, посочи министър Тодоров и зададе реторичния въпрос "Как искаме светът да знае тогава за нашите автори?“. Министърът на културата постави и въпроса за финансирането на авторите ни и композиторите, което обикновено става на основата на граждански договори, съответно трудно събират стаж за пенсиониране. "Има решение и ние предлагаме това решение“, каза министър Тодоров. Според него в Закона за авторското право и сродните му права трябва да се въведе социално осигуряване за времето на гражданските договори. "Имаме фантастични автори, но никога не сме ги подпомагали и не сме правили така, че светът да знае за тях, но те са тихи и затова там няма скандали“, допълни министър Тодоров.

Спешно осъвременяване и привеждане в електронен вид на Регистъра на читалищата е следващото предложение на министър Тодоров, като според него трябва да се променят и критериите за читалищата, да се въведат критерии за площ и за задължителни дейности. Финансирането на читалищата също следва да се промени според министър Тодоров – според категорията, обвързано с площ, щат и дейност.

В областта на музеите и галериите е необходима изцяло нова класификация, тъй като настоящата е фиктивна и неработеща, заяви министър Тодоров, давайки пример с броя и различните видове музеи, някои от които се подпомагат от държавата, а други - не. Проблемът с големите археологически обекти и управлението им също трябва да се реши, каза министър Тодоров, защото прехвърляйки обектите за управление към общините и регионалните музеи, държавата не осигурява необходимото финансиране за това. Освен това сега не се осигуряват средства за нови експозиции, а музеите трябва да кандидатстват на конкурсен принцип и да са проактивни, ако искат да осъществят подобни проекти. Обновяването на фондовете е обвързано и с конкурентоспобността на музеите и галериите ни, посочи министър Тодоров.

В археологията трябва изцяло да се промени програмата за финансиране, категоричен бе министър Тодоров, като разказа как към момента протичат сесиите за финансиране. Идеята му е да се премине към дългогодишен цикъл за финансиране в археологията и към категоризация на археологическите обекти съвместно с БАН, с определяне на национално значимите, които задължително трябва да бъдат финансирани. На БАН МК ще разчита да класифицира и обектите по признак кои са важни от научна и кои – от културна гледна точка, тъй като за втория вид трябва да има задължителна социализация. "Ролята на тези обекти е нацията ни да се почувства горда и да докараме културен туризъм, а не можем да стигнем дотам“, подчерта министър Тодоров.

По отношение на членството ни в ЮНЕСКО министър Тодоров посочи, че трябва да осъществим домакинството на 47-ата сесия на Комитета по световно наследство на ЮНЕСКО и има много хора, които са против в България, защото смятат, че страната ни няма капацитета за това. "За мен това е обидно“, каза министър Тодоров. Той посочи, че иска по време на тази сесия да определим и нови обекти за кандидатстване за вписване в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, подавайки като идеи Комплексния праисторически обект Провадия-Солницата, Епископската базилика на Филипопол, наричана още Голяма базилика, старите ни столици – Плиска и Преслав. Министър Тодоров обяви, че трябва да се изготвят и нови правила във връзка с плановете за опазване и управление, като дори в момента законът и наредбата не са синхронизирани, затова и при изработване на новите правила трябва да бъдат ангажирани общините и Националния институт за недвижимото културно наследство (НИНКН). Обектите ни в ЮНЕСКО са длъжни да имат такива планове, но нямат, каза министър Тодоров.

По темата "Бранд България“, отворена преди година от Мария Габриел, министър Тодоров каза, че имаме "тежка нужда от създаване на обединителна форма за проектите и обектите, които допринасят за имиджа и самочувствието на нашата нация“. Трябва да създадем дигитално пространство за обектите и събитията, които са част от "Бранд България“, посочи още министър Тодоров, който е разговарял със свои колеги от съседни държави за създаването и на общо дигитално пространство на събитията и обектите в областта на културата.

В международен план България притежава 11 културни института по света, като всеки един работи според визията на директора си и според средствата, които им отпускаме, ако им ги отпуснем, посочи министър Тодоров, пояснявайки, че всеки от тези институти е "поставен на оцеляване“. Той ги сравни с институти като "Сервантес“, "Гьоте Институт“, Френския институт. "Моя цел е създаването на един Български културен институт и всички настоящи институти да се превърнат в негови филиали, за да се води единна културна политика на Република България“, изтъкна министър Тодоров. Целите за него на този културен институт са две – поддържане на българското себеусещане на българите, живеещи в чужбина и популяризиране на българската култура пред чуждите нации. Разкриването на Български културни институти в съседните ни държави, както и във всички страни, където има български малцинства, са също сред приоритетните ни задачи в областта на културната дипломация, според министър Тодоров.

Разделяне на културния календар на Министерството на културата на две - Национален културен календар и Информативен културен календар, предложи още министър Тодоров. Така важните за страната ни събития в национален план ще бъдат приоритетно финансирани. За пример министър Тодоров даде балетния конкурс във Варна и трудностите при неговото възстановяване.

Финансирането на фолклорните състави и техният статут бе друг проблем, посочен от министър Тодоров. Те трябва да станат регионални културни институти, за да могат да са по-видими, да изпълняват по-добре дейността си и да са по-добре финансирани, каза министър Тодоров.

Необходимост от картографиране на сценичните пространства в България, картографиране на сградите на културното наследство, изготвяне на паспортизация на тези сгради са също задачи от спешен порядък според министър Тодоров. Освен това следва да се създаде програма за привеждане на сценичните пространства в синхрон с европейския стандарт, приет през 2020 г., тъй като нито едно сценично пространство у нас в момента не отговаря на европейските изисквания, допълни министърът на културата.

Като най-болезнени в сектор "култура“ теми министър Тодоров определи общо 4. По думите му е нужна пълна реформа в Министерство на културата. Например, Министерството на културата отговаря за медиите, а няма отдел, който да извършва тази дейност. Няма и отдел за дигитализация, а ПВУ е насочено основно към дигитализацията. Освен това следва да се направи прегрупиране на дирекциите по смисъла на тяхната дейност – сега, например, дирекцията, която отговаря за театрите и оперите, отговаря и за училищата по изкуствата и по културата. Или пък читалищата са в една дирекция с европейските проекти и международната дейност.

За да може да се върне контролът на Министерството върху различни дейности, според министър Тодоров, е необходимо и възстановяването на центровете за изкуства, които съществуваха допреди около 15 години. "Те бяха перфектен модел, който функционира в Европа и навсякъде по света“, посочи министър Тодоров.

НИНКН трябва също да се преформатира цялостно. Малко служители отговарят за около 40 000 обекта. Бройките, които министър Тодоров успя да издейства за института, са изключително недостатъчни, а според него трябва да се възстановят и регионалните му центрове. Спешна дигитализация на архива на НИНКН е също важна задача.

В ИА "Национален филмов център“ министър Тодоров посочи, че трябва да се създаде т. нар. "камбанен принцип на оценяването“ на филмите – т.е. да се елиминират крайните оценки. Въвеждане на двупистово финансиране за арт киното и за комерсиалното кино, както и да се въведе принципът за предварително изпълнение, са сред другите предложения на министър Тодоров.

За Национален фонд "Култура“ министър Тодоров също предлага промяна на модела на съуправление през промяна в ЗЗРК, с цел по-бързи и адекватни решения и избягване на конфликти на интереси. Да се създаде приоритетно финансиране за регистрираните професионални артисти и културни организации, предлага още министър Тодоров. "Идеята не е да покажем колко много хора или организации финансираме и да ги финансираме, така че нищо да не могат да направят. При недостиг на финансиране, нека финансираме по-малко на брой, но да ги финансираме с повече“, предложи министър Тодоров. Райониране на страната и приоритетно финансиране за регионите, в които има недостатъчно културни събития, е още една от необходимостите според културния министър.

Министър Тодоров говори и за промяна в ЗЗРК за създаване на общинските фондове "Култура“, които и сега съществуват, но са пожелателни и това се оказва огромен проблем при въвеждането на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Според него трябва Национален фонд "Култура“ да подпомага общинските фондове "Култура“ с програма за съфинансиране от НФК на проекти, одобрени от общинските фондове. Така, по думите му, държавата ще подпомага важните за общините събития.

Министър Тодоров заяви, че може да продължи още много, но есенцията на това, което иска да каже, е следната: "Културата е в криза. Не от сега. Културата е в криза от много години. Но, както бе казано преди 30 години на Кръглата маса на политиците, първо да оправим икономиката, после ще мислим за културата. Икономиката не я оправихме, ако продължаваме така, ще оправим, в друг един смисъл, нацията, защото нацията без културата не е нация. И работата на това министерство ще бъде занапред именно тази – да работим за културата на нацията. Не да следим кой какво прави, ще създадем органи, които да следят това. Но да задаваме посоката и да следим, че по тази посока се върви“, завърши анализа си министър Тодоров.