Засилване на мерките за защита и превенция от домашно насилие предвижда законопроект, който се готви в Министерството на правосъдието и предстои да бъде внесен за одобрение от Министерския съвет. Това обяви в интервю за Нова телевизия правосъдният министър Надежда Йорданова.

“През 2021 г. са издадени 3244 заповеди за закрила, но на практика те обхващат повече хора, защото една заповед може да включва майка с 6 деца", съобщи Йорданова. Законопроектът разширява кръга на забраните при заплаха от насилие – забрана за осъществяване на всякакви контакти на насилника с неговите потенциални жертви – не само на живо, но и по телефон и интернет. Разширяват се и програмите за защита на деца, когато са жертви или свидетели на насилие. Насилниците пък задължително ще участват в програми за преодоляване на агресията, защото домашното насилие не е еднократен акт, подчерта Йорданова.

За по-ефективна превенция срещу домашното насилие, на което жертви най-често са жени, но също деца и дори мъже, се залага на координационен механизъм между различни служби, защото, по думите на министър Йорданова, това не е задача само на един орган. Сред основните цели на мерките по превенцията е домашното насилие да не се използва в конфликтите между родителите.

Очаквам на 8 февруари решението на Конституционния съд за това дали правосъдният министър може да иска предсрочното освобождавае на главния прокурор, каза още Йорданова. Тя и екипът ѝ в министерството са събрали различни сигнали – по конкретни казуси и за нарушения по служба, срещу Иван Гешев, които ще бъдат представени пред Пленума на Висшия съдебен съвет с искане за освобождаването му от поста. От думите на министъра стана ясно, че случаите са много – не само с онзи с отнемането на собственост във фирма за производство на храни, добил медийна известност в последния месец, или отказът на проверки на аудио записите със скандалните думи на тогавашния премиер Бойко Борисов и на снимките на евробанкноти и златни кюлчета в нощното му шкафче. Йорданова подчерта отговорността на членовете на ВСС пред правото и пред обществения интерес, както и обстоятелството, че всеки от тези магистрати после ще продължи кариерата си другаде и е важно каква позиция заема сега.

“В България трябва да се реши проблемът с дълбоката държава. Проблемът не е само в личността на главния прокурор, а в липсата на ефективен механизъм да му се търси отговорност, както се видя ясно при поредица от главни прокурори", категорична е министър Йорданова. По думите ѝ, голямата власт на прокуратурата сега е да не образува досъдебни производства, затова сред акцентите в съдебната реформа е отказът на прокуратурата от разследване да може да се обжалва в съда.

“КПКОНПИ продължава да служи за бухалка на неудобните и за изтривалка за удобните", каза Надежда Йорданова, коментирайки идеята за разделяне на антикорупционния орган на две. Тя напомни, че “Демократична България" от 3 години настоява за това разделяне, а сега формацията е надградила виждането си по въпроса за разследващите функции на едната половинка от бъдещия орган. “В момента използваните данни от специални разузнавателни средства остават затворени в папки и не могат да бъдат ползвани в съда, а не е ясно за какво се използват", изтъкна Йорданова.

“В нашите законодателни предложения се въвеждат по-високи гаранции за правата на гражданите и юридическите лица, засегнати от КПКОНПИ, така че те да могат да се обръщат към съда", каза още правосъдният министър. Предвижда се и въвеждането на ясна методика за оценка на незаконно придобито имущество, защото сега често се правят произволни оценки. По доклада на самата комисията за 2020, 38% от исковете за отнемане на имущество са отхвърлени, съобщи Йорданова.