Националното външно оценяване за учениците от четвърти клас обхваща най-голям брой деца - над 53 000 бяха на двата изпита. Изпитите преминаха успешно. Съставителите на задачите ги ориентират към житейската практика, което е и един от смислите на евентуалната промяна в нашата образователна система - тя да бъде насочена към формиране на умения за живота, за връзка с живота, а не само за даване на теоретични знания. Националното външно оценяване след четвърти клас е оценка за работата на учителите и за напредъка на съответното училище във всяка следваща година. Това каза в ефира на БНТ служебният министър на образованието и науката проф. Галин Цоков.

Той обясни, че започва разговор за това матурите да станат изцяло електронни.

"Търсим възможности. Можем да обобщим натрупания опит в други образователни системи, както и този в нашата образователна система, защото в последните две години матурите по информационни технологии и информатика се провеждат на компютри и това е един опит, който може да се развие. Всички международни проучвания като PISA се провеждат на компютри. От следващата година на компютри ще бъдат международните проучвания за децата от 4. клас, така че нашите ученици трябва да свикнат да решават тестови задачи на електронни устройства, за да могат да бъдат и по-успешни", допълни Цоков.

По думите на министъра на образованието един от основните проблеми е голямата пренатовареност в учебното съдържание, в учебните програми, особено в прогимназиалните етапи. Другият проблем е свързан с различните методи и форми на работа в училище. Положителното е, че след 2016 г. се разви програмата за иновативни училища, които въвеждат най-съвременните форми на работа.