Министерство на правосъдието предлага въвеждането на ефективна съдебна защита при издаването на европейска заповед за арест (ЕЗА). До измененията се стигна след заявление на Съдът на Европейския съюз (СЕС) по преюдициално запитване на британски съд по повод на ЕЗА, издадена от прокуратурата в Свищов. Днес проектът бе публикуван за обществено обсъждане.

Така законопроектът предвижда създаването на нов чл. 56а в ЗЕЕЗА, който въвежда задължение за прокурора по делото да внесе искане пред съответния първоинстанционен съд за вземане спрямо обвиняемия на мярка задържане с цел издаване на ЕЗА. Произнасянето на съда е в тридневен срок от получаване на искането по реда на чл. 64, ал. 3-5 от Наказателно-процесуалния кодекс в открито заседание с участие на прокурора и защитника на обвиняемия, като съдът проверява законосъобразността и пропорционалността на издаването на Европейската заповед за арест.

По този начин, с предложената нова разпоредба в ЗЕЕЗА, се отговаря на първото ниво на защита, изисквано съгласно практиката на СЕС.

Второто ниво на защита се въвежда с предложения текст на нов чл. 59а, който урежда приемането на лицето от изпълняващата ЕЗА държава членка на ЕС, както и задълженията на прокурора след като лицето пристигне на българска територия. След приемане на лицето, прокурорът незабавно внася искане за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража от съответния първоинстанционен съд по реда на чл. 64 от Наказателно-процесуалния кодекс. В рамките на това производство вече доведеното в България обвиняемо лице и неговият защитник могат да оспорят законосъобразността и пропорционалността на издадената от прокурора по реда на чл. 56а ЕЗА. По този начин се гарантира правото на обвиняемия да се защити лично срещу предприетите спрямо него действия от страна на прокуратурата по принудителното му довеждане.

С промените в закона се осигурява пълното въвеждане на изискванията на определени разпоредби от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно ЕЗА и процедурите за предаване между държавите членки, с което се укрепват процесуалните права на лицата и се насърчава прилагането на принципа за взаимно признаване на решения, постановени в отсъствието на заинтересованото лице по време на съдебния процес.