В 30-то юбилейно издание на Международния фестивал за маскарадни игри "Сурва“ участваха рекорден брой участници – над 10 000. Това каза Милена Любенова от Института по фолклористика при БАН, която е и част от журито на фестивала в Перник, в предаването "Цветовете на България“ на Радио "Фокус“.

105 български и 17 чуждестранни групи са взели участие в тазгодишното издание – кукери, сурвакари, бабугери, станчинари, камилари, джамалари. Големият брой участници е истинско предизвикателство за журито, на фестивала, призна тя. "Подборът на групите е най-трудната част, защото има много добри, много атрактивни групи. Моето впечатление е, че с всяка изминала година като че ли те се мотивират все повече. Още в първия фестивален ден си дадохме сметка, че ще бъде изключително трудно, тъй като се даде заявка за много силни участия“, разказа Милена Любенова.

Различните маскарадни групи представят обичаите, характерни за техния регион. Журито оценява близостта до традицията, регионалните и локални специфики и особености на всяка група.

Наградите са много и в различни категории. "По регламента на фестивала най-големите награди се водят т.нар. маски – златна, сребърна и бронзова. Тази година имахме една нова категория, в която журито ще връчи близо 30 награди. Ние предложихме да бъдат отличени дългогодишните участници във фестивала, които са допринесли за неговото развитие. Това са групи, участвали ежегодно, които са печелили големи награди и са били атракция за публиката“, разказа Любенова.

Кукерите и сурвакарите са част от маскарадната традиция на България, обясни фолклористът. "Тя е характерна за цялата територия на страната, но различните маскарадни игри имат характерни регионални и локални характеристики. Разликата между кукерите и сурвакарите е, че сурвакарите са част от т.нар. зимен календарен цикъл. От там идва и наименованието им – сурвакари. В Пернишко им казват също сурвишкари, сурвичкарие, мечкари.“

За Средна Западна и Югозападна България са характерни маскарадните игри, които са част от зимния календарен цикъл, докато кукерите са част от пролетния календарен цикъл и предпролетните празници. Те се свързват със Сирни Заговезни. Тези игри са характерни за районите на Североизточна, Югоизточна и Южна България, поясни Милена Любенова.

Маските в Пернишко са два типа – антропоморфни и зооморфни, като преобладават вторите. "Едните са с кожа и рога, другите са големи конструкции, на които се лепят птичи пера. Това са част от локалните особености в самия регион“, посочи тя.

"Тези персонажи се маскират, защото излизат в един период, който в традиционната култура е известен като времето на "мръсните“ дни. Това е периодът в годината, в който слънцето е най-ниско, и хората са вярвали, че в това време границите между нашия сват и отвъдното са много пропускливи и са вярвали, че в нашия свят могат да нахлуят вредоносни сили, които да навредят на живота на хората, да повлияят на плодородието, да донесат стихии. Поради тази причина се е вярвало, че когато хората се маскират, те могат да защитят своята общност. Слагайки маска, хората са придобивали силата да станат медиатори между двата свята. Т.е. те са можели по този начин да противодействат на тези зли сили. Отивайки ту в единия, ту в другия свят, те са можели да осъществяват контакт и с нашите предци. Именно този контакт в това време на годината е давал вярата, че предците пазят своето семейство, род и общност“, обясни Милена Любенова.

Традицията се променя и това е неизбежно, смята тя. Така тя се адаптира към съвременността. "Тези елементи от традицията, които не са пропускливи, които са по-консервативни, те за съжаление не се адаптират в съвременния начин на живот и лека-полека умират, спират да се практикуват. Тези ритуали, които са по-консервативни и не търпят такава намеса и адаптация, изчезват. Те остават в книгите, в архивите, в записите. Често пъти дори самите носители, опитвайки се да възстановят нещо, им е трудно, защото то вече е прекъснато. Докато при маскарадите нещата стоят по по-различен начин. Те претърпяват много промени във времето, има нововъведения. Невинаги тези неща се харесват на изследователите, но ние не сме способни да го променим. Съвременните сурвакари са едно семейство, което се включва цялото в празника – мъжът, жената, детето“, разказа фолклористът

Калина Свежин