Милена Кънчева и арх. Веселин Алексиев: Целта на проекта "Слушалката" е да направи връзка между частното и общото
©
"Видовете сфери на изкуството са и видове езици. Един говори с езика на музиката, друг с езика на литературното писане, трети чрез визуалните изкуства. Това е езика на душата“, каза Милена Кънчева и добави:
"Понякога не говорим на един и същи език, бил той и майчиният ни. Често оставаме неразбрани. По същият начин е с изкуството".
Конкретно за "Слушалката“ младите творци са събрали истории на емигранти. Те могат да бъдат чути през деветте слушалки, които са инсталирани в града под тепетата.
Става дума за девет човешки истории, които са събрани чрез интервюта:
"Отне ни не малко време и търсене в социалните мрежи, защото се фокусирахме върху българи, които вече не живеят в България, или чужденци, които са дошли да живеят в страната ни. Издирването на такива хора отне доста време и защото хората трябваше да отговарят на този профил, но и да са съгласни да разкажат историята си“, разказа арх. Веселин Алексиев.
Въпросът е какво значи да си чужденец навсякъде, каза още архитектът, който е израснал в САЩ.
"От една страна отчуждението е породено от дистанцията и чувството, че не си на мястото, където смяташ, че трябва да бъдеш. От друга страна не само емигрантите изпитват това чувство, което значи, че не дистанцията е проблемът, а начинът, по който обществото ни се развива.
"Слушалката" е опит за изграждане на мост между миналото и настоящето, както и между общото и частното, уточниха авторите.