В регламента на ЕС се подчертава, че битовите потребители и микро и средния бизнес трябва да минат на регулирани цени и предвидимост. Това изисква приемане на специално законодателство. Най-важното е механизъм за разпределение на акумулираните средства, които се изземват от свръхпечалбите. Инфлацията за малката потребителска кошница и продуктите от първа необходимост е между 40 и 50%. Това каза за NOVA икономистът Мика Зайкова.

Според нея политиците трябва да дадат определение за енергийна бедност.

"Тогава ще се види какъв е обхватът на хората, които трябва да бъдат субсидирани и с компенсации. Няма механизъм за преразпределение на иззетите свръхпечалби. Нямаме необлагаем минимум, в джоба на хората с минималната заплата влиза само 530 лева. При издръжка 1270 лева и при повишаване на цените, как да се справи човек", попита тя.

Васил Велев от АИКБ смята, че е спешно въвеждането на регламента за справяне с високите цени на електроенергията. "Трябва да се приемат местни решения за всяка страна от ЕС.Трябва да се удължат програмите за компенсиране на високите цени поне до 30.06.2023 г., да вземе мерки за събиране на свръхпечалбите във всички енергийни дружества. Трябва и да въведе мерки и стимули за намаляване на потреблението и ефективни енергоизточници", коментира той.  И допълни, че бизнесът подкрепя проекта за удължителен закон за бюджета.

По думите му от 633 000 потребители на свободния пазар на ток, само 1000 са големите предприятия. "Има таван от 250 лева, над който се компенсират потребителите на свободния пазар, тоест имаме фиксирана цена. За бита тази цена е 82 лева, той е субсидиран. В момента и след компенсациите, получаваме енергия на цена 25% по-висока от средната за ЕС. Ще имаме дефазиране на бюджетната година - вместо от 1 януари - от 1 юли. 15% е ръстът на възнагражденията средно при ръст на производителността 3%", разкри Велев. И уточни, че инфлацията от 1 януари 2019 г. до 30 септември 2022 г. е 26,9%, докато издръжката е със 112% ръст. На този фон приходите растат едва с 43%.