Европейският парламент направи пореден призив за присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство. Крайното решение обаче е на Съвета на Европейския съюз, където лидерите на националните държави, които го съставляват, дават своята оценка и своя вот. Това коментира в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" икономистът Михаил Кръстев.

"Важно е да си дадем реална сметка, че освен официалните аргументи, всяка една страна в Европейския съюз следва своя личен интерес, включително и икономически такъв, а присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство, съответно отпадането на националните граници и по отношение на транспортни коридори, би създало условия за пряка конкуренция на вече съществуващите транспортни коридори в Западна Европа. Това е най-вече по отношение на големите пристанища", обясни икономистът.

По думите му присъединяването на България и Румъния към Шенген би обърнало тази тенденция: "И е напълно естествено част от държавите в Западна Европа да имат едно наум, когато гласуват за приемането на двете държави. Това, разбира се, се замаскира зад аргументи, свързани със съдебна реформа, с опасения за сигурност. Ще видим как ще се развие на поредното гласуване на Съвета на Европейския съюз", обърна внимание Кръстев.

"Не трябва обаче да бъдем наивни, че една относително малка държава като Нидерландия, в рамките на Европейския съюз, би могла да се опълчи на всички останали държави по отношение на недопускането на България в Шенгенското пространство, ако останалите държави от Европейския съюз имат искрено такова желание. Понякога се налага някоя от страните да играе лошото ченге и да изрази общи съмнения и притеснения", отбеляза Михаил Кръстев и допълни, че голяма част от решенията се взимат в Берлин и в Париж, а не толкова в Брюксел и в Страсбург.