Официалнo публикувана статистика за броя на децата и възрастните с разстройства от аутистичния спектър в България няма. Това каза Михаела Барокова – доктор по психология на развитието и главен асистент в департамент "Когнитивна наука и психология" в НБУ, в предаването "Цветовете на България" на Радио "Фокус".

Между 1 и 2% от населението в световен мащаб е диагностицирано с някакъв вид разстройство от аутистичния спектър. "Вече има достатъчно изследвания, които показват, че процентът на хората с аутизъм не зависи от тяхната раса, пол, етническа принадлежност. В много държави този процент се повтаря, така че нямаме повод да смятаме, че България би била някакво изключение", обясни Михаела Барокова.

Заедно с Анна Андреева-Сапунджиева от Центъра за социална рехабилитация и интеграция – приоритет аутистичен спектър в София миналата година е проведено  изследване за нуждите на семействата с деца с проблеми в развитието, включително аутизъм. "Целта на това изследване е да видим какви са приоритетите на тези семейства, кои са най-големите предизвикателства, пред които те се изправят при получаването на грижа, и какви са техните идеи за разрешаването на тези проблеми. До този момент над 150 семейства са се включили", обясни специалистът.

Според проучването 70% от родителите посочват като най-голямо предизвикателство достъпа до качествено образование за техните деца. "Изглежда, че това наистина е една голяма пречка за семействата – достъп до образование, което да отговаря на конкретните нужди на тяхното дете", коментира Барокова.

У нас има специализирани центрове за деца с аутизъм, но грижите за аутистичните деца трябва да бъдат комплексни, подчерта тя. "Грижата при аутистичните деца не е само психологическа. Нужна е логопедична услуга, също така ерготерапия, малко по-цялостен подход, за да подпомогнем тяхното развитие. На много места тези услуги се предлагат в различни центрове с различни специалисти, което изключително много затруднява родителите", обясни Барокова.

Изследването показва също, че над 70% от анкетираните родители на деца с аутизъм са ставали обект на негативно отношение заради диагнозата на своето дете. "Може би това се дължи най-вече на неразбирането на обществото, че поведението на тези деца не е свързано с лошо възпитание или с това, че родителят не може да контролира детето си. Просто това са симптомите на тези разстройства от аутистичния спектър", поясни експертът.

Три са основните диагностични критерии, които насочват към разстройство от аутистичния спектър. Първият е свързан със социалната комуникация и взаимоотношенията. "Например способността да водим разговор, да знаем кога е наш ред да говорим, да правим паузи, да разбираме кога на събеседника му е скучно, за да сменим темата. Вторият критерий е свързан конкретно с езика и речта, като обикновено това се изразява в забавяне на езиковото и речево развитие на децата, неспособност за усвояване на определени граматични структури. Третият диагностичен критерий е свързан с повтарящи се модели на поведение, като това може да се изразява в повтарящо се движение на тялото, на ръцете и на краката, може да е свързано с повтарящи се или строго фиксирани интереси, т.е. на детето или възрастния да му правят впечатление числа и това да е единственото нещо, към което проявява интерес", обясни Михаела Барокова.

Изследвания, свързани с произхода на аутизма и какво го причинява, показват, че най-силният фактор е генетичното предразположение. "Тук става дума за различно развитие на нервната система. В този смисъл поведението на родителите не е причина за появата на аутизъм у детето. Те не трябва да се обвиняват за диагнозата, а да се фокусират върху това как максимално да подпомогнат неговото развитие, за да постигне то своя потенциал", подчерта експертът.

За да расте и да се развива пълноценно едно дете, родителите трябва да развиват неговите социални умения и емоционална интелигентност. "Нашата удовлетвореност от живота, професионален и личен успех често зависи от нашите социални умения, от това да може да се свързваме с другите, да осъществяваме контакт. Затова е важно да социализираме децата в нашата общност, да им покажем какви са очакванията от тях, как те да се свързват с други деца, да им оказваме подкрепа."

Не трябва да се подценява и силата на езика, допълни тя. "Изследвания показват, че броят думи, които детето използва на 4-годишна възраст, са пряко свързани с броя приятели, които детето има, когато стане възрастен. Езиковото развитие може да се подпомогне чрез четене на книжки, различни игри, пеене на песни. Да общуваме с децата, да им разказваме за това, което им се случва, да ги караме те да разказват, да им задаваме въпроси", призова Барокова.

Изследванията по темата за влиянието на дигиталните устройства върху децата показват разнопосочни резултати. "От една страна използването на дигитални устройства често е свързано с по-беден речник на децата, по-слаби социални умения. От друга страна виждаме, че в някои случаи те могат да бъдат полезни. Ключът се крие в това как използваме устройствата, с каква цел и колко често. Ключовото е да запазим общуването при употребата на тези устройства и съответно някакъв контрол на съдържанието", обясни Михаела Барокова.

Калина СВЕЖИН