Меглена Плугчиева: Ставаме изкупителна жертва на дефицитите в политиката на ЕС
©
Според нея, в случая България и Румъния стават изкупителна жертва точно на тази влошена политическа, икономическа и миграционна обстановка в Европа.
"Приветствам всички усилия от българска страна и от румънска страна да се отстоява принципно достойно необходимостта час по-скоро да влезем в "Шенген“. Има такъв вариант на постепенно присъединяване, започване с въздушна граница, но наистина са неприемливи условията, които се поставят – да се приемат повече мигранти. Но как това да стане? Би било добре да се отправи такъв въпрос към австрийското правителство, защото мигрантите никой не ги задържа никъде, а ги привлича Германия точно поради социалните помощи, които там се дават. Ако се уравнят социалните помощи във всички страни членки, ще видите, че ще има едно много по-равномерно разпределение на мигрантския поток. В момента това е тенденцията от 2015 година насам, откакто г-жа Меркел отвори границите свободно и заяви: "Ние ще се справим“, и сега си отчита, че е провал", псочи още Меглена Плугчиева.
Но вместо да се вземат поуки от всичко това, което се случва в последните години, според нея, Европа продължава да не води една разума миграционна политика и съответно цялата тежест пада върху страни като Германия. Има отделни провинции, както е Баден-Вюртемберг, която е приела повече мигранти отколкото цяла Франция. Разбира се, че това води веднага и до вътрешно напрежение между страните членки. А ние ставаме изкупителна жертва на проблемите на дефицитите в политиката на Европейския съюз и на отделните държави, почерта посланикът.
"Погледнете какво се случи с изборите в отделните страни в последните месеци: имаме смяна на правителството в Полша, имаме смяна на правителството в Словакия, в Нидерландия крайната, дясна радикална партия на Вилдерс стана първа политическа сила на тези избори, което показва тенденции на промяна в общественото мнение – гражданите на Европа са недоволни от цялостното развитие на Европа. Това показва и последното изследване на Европейския съвет по външна политика, където съавтор е известният у нас и в Европа политолог и анализатор Иван Кръстев. И се оказва, че 59% от гражданите на Европа са недоволни от посоката, в която се развива Европа. Така че всичко това е взаимосвързано и показва, че лидерите в Европейския съюз и на отделните страни членки трябва да си вземат много сериозни поуки. И си позволявам да припомня думите на Хелмут Кол от 2006 година, когато ми каза: "Помнете, че Европейският съюз ще има големи проблеми заради липса на лидери с визии, със смелост“. Опасявам се, че е пророк, или стана пророк по този въпрос", посочи Плугчиева.
Тя предполага, че някакъв палиативен вариант на решение ще се намери и ще се осигури "Шенген“ поне за въздушна граница за нас и за Румъния. Дали това ще бъде съпроводено с някакви унизителни за нас условия, това вече предстои да разберем.
"Хубаво е ние да не се фокусираме самоцелно в един приоритет, който беше формулиран, а трябва да следим и динамиката на процесите в Европейския съюз и в Еврозоната. За съжаление, това не е тази Еврозона, която беше само до преди няколко години. В момента ключовата страна, мотор на европейската икономика - Германия, е в рецесия, прогнозите на Европейската комисия за Еврозоната за икономически растеж за тази година бяха понижени. За съжаление, те са понижение и за следващата година, което означава, че нас ни очакват в Европа и специално в Еврозоната неблагоприятни години, поне две", смята Плугчиева.
Според нея, ние много внимателно като държава трябва да преценим, дали сега е подходящият момент за влизане в Еврозоната. Освен това нашата икономика, която е силно свързана с европейската и най-вече с германската, няма начин да не бъде потърпевша от това негативно развитие.
"Много анализатори, експерти и финансисти коментираха бюджета, който предложи г-н Василев, и който явно ще бъде приет, за 3,2% икономически растеж за 2024 година при условие, че Европейската комисия прави прогноза за България 1,8%. Разбирате, че тук има отворена ножица и е много странно и не става ясно откъде и как ще се осигури този икономически растеж при условие, че интересът на чуждите инвеститори не е голям, а напротив, български инвеститори също не може да се каже, че имат особени големи възможности. Към всичко останало виждате, че Плана за възстановяване, по който се очаква да влизат съответно вноски, ние сме последни в списъка на страните членки, и там закъсняваме, и плащанията, които очакваме, също закъсняват", каза още Меглена Плугчиева.
Тя смята, че би трябвало да бъдем реалисти. Препоръката на Международния валутен фонд беше: по-предпазливо и внимателно да се следи динамиката на финансовите и икономически процеси в Европа и тогава да се вземат решения и за Еврозоната. Тоест да не се бърза за влизане в Еврозоната, за да няма по-големи негативи, отколкото позитиви за страната ни.
Плугчиева даде пример с Румъния, която е преместила срока на 2027, или 2029 година. И ние нямаме срокове, в които сме длъжни да влезем в Еврозоната, което значи, че трябва да отчитаме и да гледаме нашия национален интерес и да се подготвяме. Но влизането в Еврозоната да бъде тогава, когато ще бъде най-печелившо за обществото ни, за държавата ни, за икономиката ни, смята още Плугчиева.