Идеята за задължителни предварителни договори със здравни заведения на студентите-медици, учещи по държавна поръчка, не среща одобрение сред голяма част от лекарите.

Това е основният извод от широка професионална онлайн дискудия, организирана от платформата за комуникация в здравеопазването CredoWeb. В дискусията участват само удостоверени лекари и други професионалисти в областта на медицината.

Основните аргументи, с които професионалната общност е настроена по-скоро негативно към идеята на Министерството на образованието за такива договори, са свързани с паралелите с близкото минало. Тогава държавата разпределяше административно завършващите лекари из цялата страна, без да се взема предвид тяхното желание.

Нормални пазарни механизми вместо задължение по принуда

Основното мнение в дискусията е, че младите лекари, а и всички останали, трябва да бъдат привличани и мотивирани да работят у нас чрез нормални пазарни и професионални механизми – достойно възнаграждение, възможност за специализация и усъвършенстване в направленията, в които те самите са си избрали, създаване на атмосфера на уважение към лекарския труд.

Повечето мнения изразяват скептицизъм, че каквито и да е административни форми на принуда могат да имат траен положителен резултат. Лекарите задават и въпроса, защо само за тях ще важи задължителният договор след задършването, при условие, че хиляди други студенти в различни области също учат на държавна издръжка. Освен това редица участници в дискусията изразяват становището, че цената на обучението по медицина далече надхвърля самите семестриални такси и включва издръжката за живот през дългите години на следване, закупуване на учебници и други пособия, средства за участие в различни научни форуми.  

Лекарите, които в дискусията подкрепят идеята на образователното министерство, посочват като мотив, че е справедливо, когато си се обучавал на държавна издръжка, по някакъв начин да върнеш на обществото вложените средства. 

Но всички участници са единодушни, че докато у нас заплатите на лекарите, сестрите, лаборантите, рехабилитаторите не станат достойни и привлекателни, страната ще продължи да губи медицински специалисти. Другият фактор за мотивиране на медиците е свързан с възможността за специализация и професионално и кариерно развитие в адекватни за ХХI в. болници и други здравни заведения.