Ако след 20 декември българският газов оператор "Булгартрансгаз“ продължи да получава плащания на транзитни такси през "Газпромбанк“, той би нарушил санкциите на САЩ срещу руската банка. И ако "Булгартрансгаз“ не е предоговорил условията по плащанията до този срок, то на 20 декември би трябвало "Турски поток“ да спре да работи. Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“ Мартин Владимиров – директор програма "Енергетика и климат" в Центъра за изследване на демокрацията.

"Нямаме представа под каква форма руската компания ще плаща и дали това е съобразено с американските санкции. Има голяма риск банките, които продължат да приемат плащания от страна на "Газпромбанк“ или от трета страна, да им бъдат наложени вторични санкции при опит на избягване на първичните срещу "Газпромбанк“.

Една от опциите, която се загатва е, че компаниите потребители на руския газ ще запазват директно капацитет в "Турски поток“, а няма това да се случва от страна на "Газпром“,“ обясни той и добави, че за да се случи това, "Газпром“ трябва да отдаде капацитета, който е запазил до 2039 година на трета страна, като няма данни това да се е случило.

По думите му Унгария е силно заинтересувана и зависи изцяло от вноса на руски суров петрол именно от компанията "Лукойл“, точно затова и тя настоява за свалянето на санкциите срещу Русия и да продължи да се работи с руската държава. Според него Унгария се опитва да бъде мост между новата администрация на Вашингтон и Русия и Китай, и потенциално Орбан иска да използва влиянието си чрез именно руските енергии връзки в Югоизточна Европа, за да се позиционира като този посредник, на който ще трябва да разчита и България, и други страни в региона.

"Тази стратегия може да се включва и изкупуването на най-големия руски актив в ЕС, а именно рафинерията на "Лукойл“ в Бургас. Подобна сделка ще помогне на руската страна да се предпази от потенциални бъдещи санкции, но на практика ще означава, че този ключов за българската национална сигурност актив ще стане под влиянието на бизнес и политически интереси, които обвързват Европа все повече и повече в зависимост от Русия. Това е една по-широка регионална стратегия на Унгария за засилване на политическото и икономическото влияние.“

Европа има уникална възможност в момента изцяло да се откъсне от зависимостта си от руски газ, ако последва примера на САЩ и също наложи санкции срещу руския газ или срещу руските банки, които обслужват тези финансови транзакции, категоричен е Мартин Владимиров. "България може да замести транзита на руски газ с транзит на неруски газ. Количествата на втечнен природен газ, азерски газ и други видове алтернативен неруски газ в региона са огромни, така че търсенето е налично. И България може да се превърне в този нов хъб, за който мечтаем от толкова време, но не на руски газ, както сме в момента, а на новата диверсификация на Европа. Т.е. ние можем да сме част от решението, а в момента сме на път да се превърнем отново в най-важния троянски кон на Кремъл.“

Това, което липсва на Европа е по-голяма политическа координация, повече воля и кураж на лидерите специално в Централна и Източна Европа един път завинаги да се откъснат от зависимостта си от Русия, смята той. Цената, която ще трябва да се плати вероятно ще е в нарастване на цените на природен газ между 15 и 25%, но според него това е цена, която може да се плати, парирайки през различни фискални инструменти. "Дългосрочната цел да се откъснем от тази политическа и икономическа зависимост оправдава и разходите, които ще направим. В крайна смета в дългосрочен план ще бъдем по-сигурни и нашата икономика и икономиката на целия регион може да се насочи в друга посока – в посока на енергиен преход, на намаляване на зависимостите и изобщо нов тип капитално и икономическо присъствие.“