Очакванията на обществото са, че животът на кабинета "Денков" ще бъде кратък. Едва 15% смятат, че той ще продължи в планирания срок от година и половина.

Това са изводите от национално проучване, финансирано и реализирано съвместно от bTV и "Маркет ЛИНКС". To e проведено сред 1011 лица над 18 г. в страната в периода 22 юни - 2 юли по методите на пряко-лично интервю и онлайн анкета.

28% от хората очакват кабинетът да издържи най-много до местните избори, 18% - до края на годината, 11% - не по-късно от следващата пролет, а 15% очакват да издържи поне година и половина. 29% пък не могат да определят.

"Няма драстични изменения в доверието на избирателите. Това можем да го разчетем като добра новина. Основният извод, който правим, е, че имаме известно успокояване на политическата обстановка", коментира социологът Добромир Живков.

Доверие в институциите

Кабинетът не стартира с особено високо доверие - 22%.

"По-високи бяха стойностите през есента на 2021 г. с "Продължаваме промяната“. Обществото реагира на всички скандали и институционални катастрофи и особено в областта на българското правораздаване. Такова ниско ниво на доверие в българската прокуратура досега не сме виждали. Съдът също страда от общото недоверие и липса на усещане за справедливост", коментира Живков.

Ниско е доверието и в прокуратурата, съда и Народното събрание – съответно 8%, 14% и 9%.

Добромир Живков посочи, че политическото противопоставяне и скандалите - обидите, заграждането на трибуната, спомагат за ниското доверие на българите в парламента.

Доверие в политическите личности

Президентът Румен Радев продължава да поддържа най-високо доверие – 29%, следван от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов с 22% и финансовия министър Асен Василев с 16%.

"В добрите си периоди Румен Радев имаше доверие от около 55%. Неговата роля в изпълнителната власт през служебните кабинети свалят това доверие и поляризират", коментира Добромир Живков.

Доверието във всички останали лидери на политическите сили е между 10 и 16%.

Ако изборите бяха днес…

Ако изборите бяга днес, то резултатите от тях щяха да са сходни с тези от 2 април. Коалицията ПП-ДБ обаче получава известен негатив.

"Техният прогнозен резултат при предстоящи избори намалява, но трябва да отбележим, че тези, които са се оттеглили, не заявяват подкрепа за друга политическа сила. Има сериозен сегмент от избиратели, които са решили, че ще гласуват, но не знаят все още за кого. Там има резерв основно за ПП-ДБ, но също така и за антисистемен протестен вот", обясни Добромир Живков.

По думите му, въпреки че "Възраждане" са сред "видимите партии“ в момента, няма мобилизация при техните избиратели.

"Прогнозният им резултат към момента изненадва, защото няма нарастване в одобрението към тях. Радикализацията не се харесва от българските граждани", посочи още социологът.

Националното проучване е финансирано и реализирано съвместно от bTV и "Маркет ЛИНКС". To e проведено сред 1011 лица над 18 г. в страната в периода 22 юни - 2 юли по методите на пряко-лично интервю и онлайн анкета.