Това, което ни пречи да се чувстваме добре, не е населеното място като концепция, а отдалечеността от природата. Дали ще избереш едно малко населено място или едно голямо населено място, ако ти припознаеш връзката си с нея, ако се припознаеш като част от един много по-голям свят, ще успееш да намериш спокойствие, дори в едни по-неспокойни места. Това прозира в мене като проблем на днешното общество. Това каза Мария Жекова в предаването "Цветовете на България“ на Радио "Фокус“ .

"Търсенето на себе си ме доведе до мястото, където живея. Бях малка и наивно вярваща, че мога всичко, което ме доведе и до смелото решение да избера това село на върха на планината. Мястото, което аз съм избрала, определено е по-скоро живот сред природата и за мене това е най-ценната връзка, която аз търсих и която там намерих, и която до ден днешен ми е упование и успокоява душата ми в моменти на тревога,“ обясни тя.

По думите й животът на село не е утопичната идилия, като на други места в Европа, животът в едно българско село е труден и човек, ако иска да живее по-близо до природата, трябва да се подготви и за трудностите, които ще срещне по пътя. "Човек трябва да премине през дадени препятствия, но дали ще ги приеме като трудни или като нужните – това е нужното, което аз трябва да го дам от себе си, за да ми се случи нещо, за което мечтая, вече е въпрос на нагласа. При нас има доста аспекти на трудност, но според мен основно е това, че трябва човек да бъде подготвен с ясната представа, че не е само романтично.“

Възраждането на малките населени места в България е трудна задача, за която липсва желание у хората да го направят, липсва меракът у хората да живеят този живот, смята още тя, като според Мария Жекова има много неща, които човек ще му се случват по пътя, ако и когато избере да живее в едно българско село, но всичките са постижими и няма нищо, което да не е постижимо и да е твърде трудно, че да не може да бъде преодоляно. За нея това е въпрос на решение, и веднъж взел ли си това решение, не трябва да се отказваш, докато не го направиш.

"Един човек може да намери невероятно много в едно малко населено място и същевременно друг може да не намери нищо в големия град. В големите ни градове някак си няма това насищане на култура, на преживяване от културен тип. Не е нужно да гледаме чужбина как работи, ние имаме наш темп, наши хора, наш манталитет, наша култура. Трябва да извадим това, което е нашето, и да го извадим на преден план и  с него да работим, защото само така ще съградим едно адекватно общество, което да живее смислен и стойностен живот,“ категорична бе Мария Жекова.