Забързаният и натоварен живот предизвиква в хората желанието да се разтоварят и да се забавляват. Хората наистина много обичат да играят хора и не се замислят защо се случва това нещо. Никога не им е достатъчно, винаги имат нужда от още и още. Tова казаха за предаването “Цветовете на България" по Радио “Фокус" художествените ръководители на танцов клуб “Гайтани" Мария Лъджева и Асен Атанасов.

“Народниете танци са магия не само за българите, но при нас са заложени в кръвта ни ритъмът, музиката. Японците проявяват изключително голям интерес към нашия фолклор - музикален, песенен, танцов, традиции - всичко. Има нещо завладяващо във фолклора ни за всички останали зрители и народи, по-далечни като култура от нас", сподели Мария Лъджева.

“В момента има огромен интерес и подем към българските народни танци и хорото. Той започна преди 17-18 години, когато ние стартирахме нашата дейност. Доста хора танцуват след работно време, хубаво е, че се запазва традицията. Почти във всеки квартал на София имаме зали в които “Гайтани" провеждат заниманията си, в Пловдив, в Самоков", поясни Асен Атанасов.

Школа “Гайтани" стартира през 2006 г. с една зала, усетили вятъра на промяната, че хората се обръщат към фолклора и корените си, постепенно се разширяват и днес са най-популярният танцов клуб в София. Това се дължи на екипа и колегите им, които са изключително отдадени на работата си. Имат си принципи на работа, които всеки следва и може би това е причината да постигнат такава популярност, сподели Асен Атанасов.

“Хорото и песента са веселие. Истината е, че хората се разтоварват с изкуството, но ръководителите сме хората, които напътстват докъде е автентичното и кога излизаме от него. Докъде е въпрос на култура и възпитание, и къде прекрачваме границата и ставаме посредствени. Важна е ролята на професионалиста, защото той знае къде трябва да спре", подчерта Мария Лъджева.

Асен Атанасов сподели, че се опитват да черпят информация от селото, от бабите, от дядовците, от учителите си, които са ги учили да бъдат максимално близки до фолклора. От патриотична гледна точка са излезли измислени хора, които много се харесват на всички, но които при тях нямат място. Този, който преподава трябва да е наясно какво преподава. Не трябва да се танцува и се веят знамена навсякъде, за да докажем колко сме българи.

“Най-важното е хората да предават на децата си автентичните празници. Това, че сега не го правим така не значи, че трябва да го забравим. Всеки един празник и всяко едно хоро се е изпълнявало по определен повод. Сега можем да играем всякакви хора по всякакъв повод", обясни ръководителката на “Гайтани".

“За един танцьор всичко е невероятно от всяко селце до най-големите сцени тип Болшой театър - всичко е вълнуващо, всяко излизане и стъпване на сцената е различно от другото. Танцът, ако не мине през теб, няма как да го предадеш на публиката", отбеляза Асен Атанасов. А според Мария Лъджева, танцът е кръговрат - отива до публиката, връща се до артиста, после пак до публиката и енергията се върти, предава и презарежда все повече и повече - и публиката, и артистът.

През месец септември ще се обявят новите групи. “Хората, които имат желание да се включат в клуб “Гайтани" може да следят нашата интернет страница. През лятото ще бъдем в лека почивка, ще имаме сборни групи. Това, което ни предстои е пето издание на “Хоро под звездите" в Копривщица, което ще се случи на 27 юли на поляните, където се провежда Националния фолклорен събор. Там правим така нареченото “Светлинно хоро", това е последната ни сбирка на клуба и там ще затворим сезона", заключи Асен Атанасов.

Калина СВЕЖИН