Начинът, по който функционира демокрацията, способства за залеза на истината. Това каза за Радио "Фокус" за предаването "Сценарий от бъдещето" футурологът доц. д-р Мариана Тодорова. 

"Ерозията в този граждански дискурс, гражданската дискусия води до политическа парализа. Защото съществуването на прекалено много идеи, каузи, идеологии едновременно, и желанието да бъдат удовлетворени, натоварва до такава степен властите, че става невъзможно да се управлява. Имаме ерозия в консенсуса, имаме политическа парализа, имаме отчужденост и дезинтеграция между гражданите и политиците от една страна, и между самите граждани от друга, и между самите политици от трета. И виждаме, че диалогът е взривен, никой с никого не иска да разговаря и да строи някакъв консенсус. И всичко това поражда несигурност, а тази несигурност от своя страна кара хората да търсят лесни и ясни, добре обосновани и логично конструирани обяснения и решения, които са фалшивите новини и конспиративните теории", анализира Тодорова. 

С развитието на демокрацията през годините и вековете винаги има общи теми, които се появяват отново и отново, като тази кой има право да упражнява демокрацията "и дали хората са достатъчно умни и самосъзнателни да намерят форми на управление или всъщност те не са зрели, не са отговорни и трябва да бъдат направлявани“. Мариана Тодорова даде пример още от зората на демокрацията, когато Аристотел е описал противоречивият характер на демокрацията и казал, че тя води до поляризация. "Дори античните мислители, като Аристотел, Платон, Полибий, Цезар, са призовавали за смесена форма на управление, в която един аристократичен елит, ползвайки демокрацията, все пак поставя някакви ограничения и акцент да бъдат добродетелите", посочи тя.

Следващата голяма тема за демокрацията и нейното развитие е по отношение на правата. Според футуролога тук се наблюдават две големи битки, като единият казус е, че демокрацията защитава интересите на мнозинството, но не на всички. "В момента, в който се опитваме да удовлетворим интересите на всички, рискуваме някакви по-малцинствени права да внасят шум в системата и да дразнят тази голяма група. То е заложено във фундамента“. Другата постановка според нея е, че когато става въпрос за права, количеството не е важно: "Ето това е във фундамента, защото когато говорим за права, не говорим за количество. Това е червената нишка, която намира различни проявления".

"Наслагването на толкова много различни кризи в последно време, това, че ние не ги обяснихме, не си изградихме ценности към тях, реакция, не направихме ново законотворчество, поставя нещата висящи във въздуха. Започнахме с финансово-икономическа криза, след това COVID-19, войната в Украйна, и сега изкуственият интелект. Тази рисковост, несигурност, неопределеност кара хората да търсят някакви твърдини, константи. Точно затова неоконсерватизмът също се възражда и е много силен, което засилва поляризацията. От една страна имаме ясната полова идентичност, от друга страна традициите – религия и национална идентичност, свързана с отстояване на тази родово-патриотична национална патриотичност. Затова имаше и възход на силата и ролята на националните държави. И от друга страна са хората с по-либерални възгледи", каза още Тодорова.   

Според нея решението е във взаимното проникване на идеи, възможността да се разговаря и да има диалог. "Силно вярвам, че сложните системи, каквито са и обществата, намират някаква точка на равновесие и намират т.нар. "здравословен трети път“. В момента, в който нещо стане част от идеологическия, поляризиращия конструкт, то се нормализира. И тогава напрежението моментално спада", заключи Мариана Тодорова