По показатели България отново има една изключително добра реколта – 6,8 милиона тона пшеница. Златното зърно се изпече на слънцето и в резултат протеиновото съдържание в пшеницата нарасна неимоверно много. Това каза Мариана Кукушева – председател на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България, в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.

Горещото време и сушата са оказали силно негативен ефект върху определени култури, включително плодове и зеленчуци, но при пшеницата ефектът е обратен, обясни тя. "В някои райони продукцията е с много малко количество и лошо качество, но масово и най-вече в Тракийската низина реколтите са изключително добри, а качеството на българската хлебна пшеница е отлично“, категорична бе Кукушева.

Вътрешното потребление на пшеница у нас е около 1 милион тона. Останалите количества ще бъдат изнесени в арабски и европейски държави, сред които Италия, Франция, северните страни, обясни Мариана Кукушева. "Там традиционната култура, която се отглежда, не е пшеница, а ръж. България е най-големият износител на глава от населението на хляб и като такъв участваме в единния европейски пазар“, уточни тя.

По думите й цената на хляба у нас е най-ниска в целия Европейския съюз, дори в целия свят, а качеството е едно от най-високите. "Качеството на един хляб не се измерва само с вкусовите рецептори, а и със здравословността на продукта, който създаваме. При производството на пшеничен хляб не се използват имитационни продукти – няма заместители, няма химия. Хлябът на България е един от най-качествените в света и в Европа“, подчерта председателят на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.

Самоконтролът при хлебопроизводителите е гарантиран, заяви Кукушева. "Той е наложен през различните сертификационни системи, които са въведени в модерното хлебопроизводство, през задължителната за всички предприятия система HACCP. Контролът е упражняван от инспекторите на Българската агенция за безопасност на храните. Хлябът е най-безопасната храна, защото тя минава през 250-280 градуса при изпичане и няма как да съдържа каквито и да е елементи, застрашаващи и увреждащи човешкото здраве“, обясни тя.

Въведеният преди години регистър на превозните средства, с които се превозва хляб, се следи от БАБХ. "Стриктно се следи всички превозни средства да са минали на съответния регистрационен режим, който е задължителен. За да бъде регистрирано едно превозно средство с правото да превозва хляб, то трябва да отговаря на съответните категоризиращи условия“, поясни Кукушева.

По думите й конкуренцията между хлебопроизводителите е изключително силна. "Затова всеки един се старае да произвежда качествено. Много е пряка връзката между потребител и производител. Критичността на нашите потребители ни помага да се развиваме все повече в посока защитено качество и висок професионализъм“, допълни председателят на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.

С въвеждането на нулевата ДДС ставка на хляба сивият сектор при хлебопроизводството вече не съществува, заяви Мариана Кукушева. "Вече нямаме хляб с ДДС и хляб без ДДС. Затова считаме, че тази мярка не само трябва да продължи да действа като силна социална мярка, а трябва да стане постоянна, така, че да не се връщаме никога повече към онези времена, в които сивият сектор беше около 45%. От нея икономически се ползва най-вече крайният потребител“, поясни тя.

Проблемът с липсата на работна ръка е повсеместен и засяга и сектора на хлебопроизводство. Ангажирани са хора от трети страни, сред които Индия, Азербайджан, Афганистан, Молдова. "В България трудът на хлебопроизводителя не е привлекателен, тъй като ние работим предимно нощем, по всички празници има огромно натоварване. Това не е писта, която привлича младите хора. Най-трудно се намират работници в по-изостаналите икономически краища на България. Сами с този проблем не можем да се справим, въпреки че имаме претенции, че плащаме едни от най-високите заплати в сферата на преработвателната промишленост“, обясни Кукушева.

Според нея, за да бъде разрешен проблемът с липсата на работна ръка, трябва да има категорична правителствена и държавна политика в посока трудещият се човек да има различен стандарт спрямо хората, които не работя трайно, и тези, които изобщо не работят. "Защото тези хора ще продължат да тежат на социалната система. Работещите трябва да издържаме и тях. Не може хора, които нямат трудов стаж, да имат еднакъв достъп до всички социални придобивки на обществото и да имат еднаквата възможност за потребяване в една и съща пазарна ниша“, категорична бе Мариана Кукушева.