Голямата ми любов след радиото е фотографията. От дете крадях емоции в очите на хората, действия и понякога бездействия. За мен най-хубавата снимка е, когато е непринудената емоция, а не позьорството. Това каза фотографът Мариана Гугалова-Гуги в предаването "Един неделен ден по шосето“ на Радио "Фокус“.

Казва, че обича и да рисува, но фотографията й дава възможност да бъде създател и творец, когато предразположи човека срещу нея. "Моята фотография е малко различна. Тя е едни 90% психология и 10% фотография. Когато разбереш какви демони и какви ангели има в душата на човек – това пак е доверие, тогава обективът ти става не рязък, не болезнен, а истински, меден“, каза Мариана Гугалова-Гуги.

Тя разказа, че често и малките, и големите деца се страхуват от обектива. Предразполага ги с помощта на арт и ароматерапия, след което идва и фототерапията. "В моето студио е един друг, аватарски приказен свят, в който хората се откъсват от шума в прекия и преносния смисъл и влизат в един пейзаж, за който дори не са подозирали. Тогава започва цапането и рисуването с приказните бои. Много често всеки един цвят ми подсказва вътрешния свят на детето“, разказа фотографът.

Прави семейни фотосесии, фотосесии с бременни, с жени, преживели домашно насилие, с глухонеми деца. "Всичко е любимо. Когато е фотография, ти имаш правото да го заснемеш, когато го преживееш през сърцето си. Просто снимаш. В много от пътешествията съм изпускала моментите със сърце, за да бъда крадецът на този залез, на този изгрев, на тази емоция. Но идва моментът, в който сега вече в ателието ми имам възможността често да заснемам онези фотографии, наречени "Поколения“ – бабата, дядото, майката, бащата, внуците, правнуците. И няма значение дали те са трето поколение лекари, инженери или архитекти – те са хора на планетата Земя и това семейство се е събрало – това толкова рядко се случва“, отбеляза Мариана Гугалова-Гуги.

Тези фотосесии са били много силно изразени по време на пандемията. "Една част от смислената фотография е да оставиш следата на хартия, в рамка. Част от моите клиенти са странственици от Австралия, Канада, Америка. Пристигат си и това е поводът да се съберат. Аз така обичам да ги снимам – малките и големи деца.“

По думите й много често една от хубавите четки във фотографията се явява светлината. "Дори при портретната фотографията топлата или студена светлина много често показват различните нюанси на една светеща душа, цветна душа. А пък опаковката под формата на дрехи допринася за това състояние на душата“, добави фотографът.

Казва, че хората са инструмент на Господ и всеки от нас носи божествената частица. "Бог смирява и кара човек да диша, да се движи към себе си. Да можеш да говориш красиво за мен е да можеш да мислиш красиво. От там идва и красотата да направиш вкусен сладкиш – да сложиш щипка любов. Да драснеш книгата и да има най-искреното, сърдечно послание. Да заснемеш някой, който е дошъл с кисело рH и ти с нищо не си виновен, но ти правиш така, че да го усмихнеш и предразположиш. Когато срещнеш душа, която се търси, ти идват точните думи и похвати. Може би и природата ми дава много повече. Това винаги коства усилия и винаги е една фина нишка, която им граница да не се скъса“, допълни Мариана Гугалова-Гуги.

Тя разказа за пътешествието си в Непал и Тибет. "То беше пътешествие към себе си. Там е пълно с подправки. Когато душата загладува, започва да търси местата, в които да нахрани себе си.“

Решението за това пътешествие тя взела спонтанно. "В сряда взех решението, в петък си купих билета и в събота летях. Беше му дошло времето. Част от пътуването ми беше свързано с една благотворителна кауза за децата сираци на Непал. Години наред бях свързана с неправителствени организации, към които доброволно помагах на български домове за деца сираци. Тогава имах повече време, нямах дъщеря ми и реших, че е добре да сверя часовника си какво се случва и там“, разказа Гуги.

Казва, че там е открила много любов и събиране в себе си. "Всички странни места, които посетих, бяха селища към пътешествието на Анапурна. На 2, 3, 4 хиляди метра живеят деца по селата, голяма част от които са сираци. Една част от разказа ми беше през фотоси. Направих няколко изложби, които бяха "Усмивките и лицата на непалските деца“, разказа фотографът.

В много от тези места се оказва, че е била първата бяла жена, стъпила там. Предпочела е по време на пътуването си да не пребивава в хотели. Хранела се е заедно с шерпите.

Именно там тя взима решението за голямата промяна в живота си. "В едно от изкачванията на близо 5000 м като едно дежа вю се появи нещо, което беше онова малко-голямо момиче, вече на 33, накъде продължава живота си. И в един прекрасен полусън се яви душата, която след това стана бащата на моето дете. И взех онова решение, че е време да продължа и да стана мама. И така се е случи – прибирайки се в България, по работа срещнах пътешественика на моя живот и осмислих живота си с тази приказна ангелка Магдалена.“