Преводачеството е една благословена професия, защото те свързва със света, въпреки че е много трудна, самотна, изтощаваща и вредна за здравето. Това каза пред Благой Иванов преводачът Мариана Екимова-Мелнишка в предаването "Животът на фокус“ на Радио "Фокус“. 

Преводачеството по думите й изисква построяването на мисловни мостове със света. "За да си преводач, ти трябва да си във връзка с други светове, да ги познаваш, да се пренесеш в тях мислено и да хвърляш мостове от онези светове с тяхното мислене, тяхната динамика и своя свят, в който си роден и израсъл“, поясни тя. 

В продължение на 25 години тя работи в издателство ЛИК в периода преди 10 ноември. "Това беше единственото издателство в България, което публикуваше актуални, истински, ценни новини за културния и социален живот в цял свят – музика, литература, живопис, социални събития. Това беше много интелигентно направено, с много интелигентни хора. Отразявахме го с преводи по материали, които пристигаха като монопол в БТА от цял свят. Имаше две условия – писатели, за които не се споменава, и когато нещо не е удобно, то или се заобикаля, или изобщо не се споменава. Но лъжа нямаше, изопачаване нямаше, което някак си те кара да се чувстваш по-чист, отколкото всъщност си. Тези издания много се търсеха. Те бяха единственият източник на информация за хората, които искаха да погледнат отвъд Желязната завеса. Който можеше да чете между редовете и да открие това, което е пропуснато в един материал, можеше да си представи какво става по света“, разказа Мариана Екимова-Мелнишка.  

По думите й автоцензурата при преводаческата дейност е била много по-малка, отколкото тази при писателите. "Преводачеството е наистина благословена професия, която тогава ни даваше много свобода. Именно от там идва чувството на свобода на преводача през онези години. Навлизането в тези светове – тихичко, самотно, вече ти дава един поглед към света, който не виждаш на улицата и невинаги можеш да споделиш дори с най-близките си хора. Тогава действа тази автоцензура“, обясни преводачът.  

Цензура е имала дори при детските книги като "Мечо Пух“ и "Алиса в страната на чудесата“, даде примери тя. "Преводачката на "Мечо Пух“ също е била подложена на много деликатна и много възпитана цензура, като са я помолили да няма отявлено английски имена в книгата. Кристофър Робин там е Бебо Червенушко. Същите номера имаме и с "Алиса в страната на чудесата“ и нито отиваш в затвора, нито ти спират книгата“, обясни Мариана Екимова-Мелнишка.