Успехът, който децата демонстрират на изпитите, всъщност е резултат не от това, което са научили в училище, дори не и от техните усилия, а от това, което някой друг им е помогнал да научат. Това каза Мариана Банчева – образователен експерт и бивш заместник-министър на образованието, в предаването "Денят на фокус“ на Радио "Фокус“. 

По думите й големият залог, в който се превръщат изпитите след седми клас, е свързан единствено и само с проверката на това колко са научили децата. "До този момент не са създадени стандартизирани инструменти, с които да се мери качеството на обучението всяка година. Не могат да се сравнят резултатите на децата, които сега ще положат изпитите, с тези, които са ги положили преди една или две години. Самият оценъчен инструментариум не позволява да се направи това сравнение“, посочи Мариана Банчева.  

Това означава, че има проблем с меренето дори в рамките на първия модул, обясни експертът. А способността на детето да се съсредоточи и да изпълни качествено задачите за точно определено време по време на втория модул е огромна преса и е свързано преди всичко с психичната устойчивост на децата, а не само с количеството знания. Имаме един изпит, който мери знания, имаме една година, в която има изключително много нерви, претоварване и в същото време искаме да има психическа устойчивост, която почти никога не е обект на целенасочено развиване на децата“, коментира Банчева. 

Вторият ключов момент според нея е, че твърде малко са родителите, които имат доверие в своето дете и могат да му делегират правото то да избере училището, в което иска да учи. "Може би ако малко повече свалим натиска на родителите и децата ще бъдат малко по-спокойни за това как ще се представят. Този натиск започва още от четвърти клас, училищата манипулират родителите още от тогава“, посочи Мариана Банчева. 

По думите й постигането на автономност и саморегулация са ключови задачи в психичното развитие на всяко едно дете. Колкото по-дълго време родителите носят цялата отговорност за изборите, които прави детето, и за дисциплината, която то трябва да следва в процеса на учене, толкова по-късно то само ще започне да носи тази отговорност, подчерта тя. "Караме децата да следват едни процедури, едни правила, да се явяват и да се вписват в едни схеми почти през целия период на образованието им, а след това искаме да станат самостоятелни и креативни. Да си самостоятелен и креативен, да носиш отговорност, да си проактивен са неща, които се учат от ранна детска възраст. Колкото по-рано позволиш на детето да преживее някакви провали, толкова по-рано то ще може да се изгради и да си даде представа това ли искам, какво трябва да направя, за да постигна това нещо, което искам“, посъветва експертът.   

Детето е склонно да проявява усилия към нещата, които са му интересни, допълни тя. 

"Прекалено много наказваме децата в училище, сравнявайки ги с някакви еталони, а не ги подкрепяме да полагат усилия, за да бъдат конкурентни на самите себе си. Ние залагаме на конкуренция между децата и между училищата, а не между това самото дете да се развива“, каза още Банчева.