"Всъщност е легално да пишеш злобни коментари в Instagram или в YouTube, никой няма да те вкара в затвора за това и всъщност хората си позволяват много неща, просто, защото ние нямаме никакви мерки спрямо това. Въпреки че е наистина страшно и много може да те увреди, особено ако си по-малък, особено в тинейджърски години". Това каза актрисата Маргарита Стойкова, която е част от кампанията "Насилието обича тишината" в студиото на "Фокус".

Насилието във всичките му форми властва в обществото ни все по-прогресивно. Вече стартира Национална кампания "Насилието обича мълчанието“. Тя има за цел да повиши осведомеността относно проблемите на насилието и да насърчи откритото обсъждане на тези важни теми. Инициативата е насочена предимно към младите хора и цели да ги мотивира да не мълчат за насилието, което преживяват или наблюдават.

Кампанията стъпва върху филмът "Диада" повече за целите, които се поставя тя, разказва пред "Фокус" актрисата Маргарита Стойкова.

"Самият филм е една превенция, една голяма кауза, кампания, бих го нарекла, защото засяга много различни теми, много различни видове насилие – домашно, сексуално, физическо, насилие в училище, всичките тези неща, които много рядко се обсъждат. И след като филмът излезе, имаше много голям резултат в това децата да говорят, и не само деца, а много различни хора, които просто дадоха гласност на това, което се случва в нашата държава, и не само", казва Маргарита.

На въпрос, дали филмът "Диада" е провокирал това децата, изгледали го, да споделят открито, че са жертва на насилие, Маги отговоря положително. 

"И точно поради тази причина решихме да направим и кампания, която по някакъв начин да продължи живота на филма, и всъщност ние самите да разкажем наши истории. Други хора, които не участват във филма, като Изабел Овчарова, да кажем, или Спас, също Захари Карабашлиев – това са хора, които не са свързани с филма по никакъв начин, но те подкрепят нашата кауза и всъщност тези теми, за които много хора мислят, че е страшно да говорим. Те ни подкрепиха, разказаха своите истории и всъщност видеата, които направихме, са с наши лични истории, травми, видове насилие. В тях участват Яна Титова, Дария Симеонова, Захари Карабашлиев, както казах, Изабел Овчарова, аз и Спас", пояснява тя.

 Актрисата, предплатила се в ролята на Дида от "Диада" говори за появата на насилието в социалните мрежи, породено от известността.

"За това си говорихме и с Изабел един път, че всъщност ти просто свикваш с негативните коментари и решаваш дали да ги приемеш или просто да поставиш една бариера пред себе си и да кажеш: аз не съм това, аз съм по-силна от тези коментари. Защото всъщност може би това, което осъзнах скоро, е, че вербалният тормоз е насилието в социалните мрежи. Наскоро имаше и един случай с Ясмин Кирилова за едно момиче, което също само вербално я насилваше супер много и притискаше и семейството й – всичките тези неща…" коментира актрисата.

"Доста е страшно. Надявам се, че по някакъв начин ще успеем това да го предотвратим, поне с някакви малки, минимални проценти, защото ако по-вече хора говорят, повече действия ще има от страна на държавата, от страна на повече институции. Нас, примерно, ни подкрепи Министерството на младежта и спорта", споделя тя.

В твоето видео, част от кампанията, споменаваш и анонимността на всички тези хора, които се крият зад фалшиви профили и всъщност пишат злобни, негативни, понякога и ужасяващи неща на хората в социалните мрежи. От твоя опит със социалните мрежи – колко често се случва всъщност някой да застане с лицето си и да се осмели да обижда друг човек?

"Според мен това е невъзможно. Почти невъзможно е, защото хората, които го правят това, имат смелостта пред екрана. Те по някакъв начин могат да изкажат това писмено, но според мен не могат да го направят лице в лице. То това е най-страшното – че всъщност тези хора, това е фейк самоличност. И няма значение дали си във фейк профил, дали се представяш за 20-годишен или за 50-годишен, ти си такъв, какъвто си. Това, което пишеш, през какъвто и профил да го правиш, ти го имаш вътре в себе си. И нямаш смелостта да го направиш на живо, защото знаеш, че не си прав до някаква степен, според мен. Защото колкото по-злобни са коментарите, за мен толкова по-негативно нещо се случва в живота на един човек, който може да пише такива неща", категорична е Маргарита.

"Защото един щастлив, пълноценен човек няма да се занимава с това нещо. И според мен, за всички тези хора, които по някакъв начин изказват хейт, защото всеки от нас го прави под някаква форма, всеки говори за някого в някакъв момент от живота си – просто обърнете го в хубава енергия, обърнете го в нещо качествено, в спорт, в изкуство, в кампании, в писма, във всякакви други неща. И ако имате всъщност някакъв проблем, може би е по-хубаво да го споделите. И точно затова насилието обича мълчанието, защото когато говорим, то се потиска", добавя още тя.

Ключът към справянето с насилието е споделянето, Маргарита разказва, че никога не е крила от родителите си, когато се е сблъсквала с каквато и да е форма на насилие, с която се е сблъскала. 

"Майка ми винаги ме е следяла във всички социални мрежи. Тя е по-напред от мен в социалните мрежи. Аз никога не съм могла да скрия каквото и да било от нея. Примерно, много деца си заключват профилите, правят си отделен профил за бащи, майки и роднини и отделен профил за приятели. Аз никога не съм го имала този проблем, защото по някакъв начин родителите ми винаги са ме предразполагали аз да нямам проблем с това да им споделя" , казва тя.

"Никога не съм се опасявала, че ще има някакво наказание след това, ако съм направила нещо нередно, да кажем. Защото всъщност искаме или не искаме, всеки един от нас опознава живота в тийнейджърските си години и пробва абсолютно всичко и вече това е в някаква степен избор на родителите дали те ще са склони към това децата да споделят, или те ще ги хокат за нещо конкретно и те ще се отдръпнат от тях. При мен никога не го имало този проблем и реално не съм се страхувала да споделя каквото и да било. Пък и всичките негативни коментари най-смешното е, че до ден-днешен, когато имам някакъв негативен коментар, мама ми го праща със скрийншот и ми казва "Да му отговоря ли с еди-какво си, еди-що си?“.И аз казвам – не, мамо, просто оставяш", разказва още.

"Просто много ми се иска да помогна на такива хора, да разберем защо всъщност те имат някаква травма, някакъв конфликт със себе си, с родителите си, защо това се случва. И затова съм част от толкова много фондации и кампании, защото всъщност има много деца, които се нуждаят от помощ, каквато и да е тя", споделя Маргарита.

Маргарита разказва и за срещата, която са провели заедно с останалите участници от кампанията в Пловдив.

"Ами беше много специфично. Всичко започна с това, че трябваше да направим турне из България, и всъщност първият ни град беше Ямбол – градът, в който е заснет "Диада“. Обаче в Ямбол излязоха в грипна ваканция и затова първият ни град се оказа моят роден град – Пловдив. Отидохме в училището "Димитър Матевски“. Беше много интересно, защото всъщност това беше първата ни лекция и тя беше много импровизирана. Всъщност самата кампания е като колаборация с Фондация "Пулс“ – това е една много голяма фондация в град Перник, но те обхващат цялата държава, помагат на деца от цялата държава", споделя тя.

"И всъщност бяхме с една психоложка от фондацията, ние водехме лекцията, като имахме някакви набелязани неща, които ще кажем, но  всичко беше много импровизирано. И аз в началото много се притеснявах дали тези деца по някакъв начин ще ме разберат, по-точно нас, защото когато излезе някой педагог, психолог, те веднага леко се отдръпват от темата. Но някак си бяха много отворени, бяха наистина много готини. Но нещо, което ми направи впечатление, беше, че повечето от тях – след като приключи лекцията, аз винаги оставам, говорим си, снимаме се и т.н. – повечето от тях дойдоха да ми споделят лично. Т.е. не могат да споделят пред голяма група от хора, защото имаше 70 деца тогава", казва Маргарита.

"Нека тези деца могат да споделят, да имат смелостта да споделят. Аз това им казах – ако аз сега стоя в Радио "Фокус“ или в някоя телевизия, или пред вас, или само пред майка ми, трябва да е еднакво, защото всъщност това съм аз, това сте вие и ние споделяме нещата, които нас ни вълнуват, неща, които се случват в нашия живот. Не трябва да ви е срам от тях по никакъв начин", споделя какво е посъветвала децата, присъствали на срещата в Пловдив.

Заради гината ваканция турнето на фондацията е отпаднало, но се очаква през февруари да продължи.

"В Пловдив имаше едно момиче, което наистина много ме впечатли – Емилия Пейкова се казва. Тя беше написала стихосбирка и училището я беше издало, като темата беше точно теми, които се засягат в "Диада“. Едно от вдъхновенията й е бил филмът, което за мен е беше наистина "Уау!“. Да, много е интересно да виждаш такива деца", разкрива Маги.

"В момента според мен в доста теми светът е много черен, във всякакви различни сфери нещата са много антипатични, бих казала. И просто ако можем да вкараме малко светлина във всяко едно от тези неща, колко по-смислено ще бъде всичко. Надявам се, че ще се получи и с кампанията, защото насилието обича да мълчи, пък аз не обичам. Затова съм и тук. И много благодаря за поканата", добавя Маргарита.

0800 1 8676 - Национална гореща телефонна линия за пострадалите от насилие