Идва Никулден и заедно с празника - рибата, позволена и по време на пости. Рибата, разбира се, първо трябва да се улови, така че сега няма да разказваме за това как бихме могли да я приготвим, а как бихме могли да я хванем.

Отиваме в село на брега на Дунав, в което сред многото рибари все още има един, който може и да оплете рибарска мрежа, и да я ремонтира, и да лови риба с нея.

Венцислав Николов е риболовец е от дете, оттогава плете и мрежи. Когато не е на реката или прави нови, или ремонтира стари. За една му помага негов приятел.

"Тук има дънери, късат се, а има и големи риби ни късат мрежите и трябва да се кърпи. Ако не се научиш да кърпиш мрежа, да си я ремонтираш това е несериозна работа. Отиваш за риба, ама не знаеш мрежата дали е скъсана и изпускаш рибата“, казва пред бТВ Венцислав.

За майстора състоянието на рибарската мрежа изразява отношението към живота.

"С тия мрежи можеш да се изхраниш – не само човека, а и семейството, даже даваме риба. Аз съм давал риба на хора, които нямат какво да ядат и помагам да могат да ловят риба, да имат какво да ядат. Тук на Дунава ако не можеш да се храниш, не знам къде“, казва Венцислав.

Плетенето на мрежи е занаятът, с който и селото, и Венци – като негов майстор, ще останат в културната ни история като "Живи човешки съкровища“.

През цялата дълга история на съществуването си, селото никога не е променяло името си.

А Венци през целия си живот ще продължи да прави това: да плете мрежи, да помага и който иска – да го учи на занаят.