Моите уважения към проф. Габровски, но колкото и да обяснява за нискоенергийни травми и Глазгоу скалата, всички знаем, че най-малкото нещо, което трябваше да направят е да я хоспитализират и/или да направят скенер.Тя не беше стандартен случай и това, че не взеха хематологичното й състояние под внимание е ГРЕШКА. А за допуснатите грешки отговаря човекът на върха. Д-р Димитров, напуснете поста си незабавно! Това написа майката на Даная в своя фейсбук профил, изразявайки позиция, че е допусната грешка, коствала живота на 15-годишната ѝ дъщеря. 

Председателят на фондация "Даная" Кремена Кунева допълва: 

"Според Стандартите и препоръки на Българско дружество по неврохирургия N 1, Том. 14, 2009г., Даная е ТРЯБВАЛО да бъде хоспитализирана още при първото посещение в Пирогов!

И да, знаем, че това е ясно на 99,99% от лекарите.

Няма лекар, с който сме говорили и в личен разговор да не изразил категоричната си позиция по темата. Няма!

Дете, удар в главата (без значение високо или ниско енергийна травма), ХЕМАТОЛОГИЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ, силно главоболие и обилно кървене от носа СА ИЗИСКВАЛИ НЕЗАБВНА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ. Точка.

Знам, че го учите още в 3-ти курс и без да сте неврохирурзи. Знам и защо мълчите.

Знам и защо някои не мълчат, а се надпреварват да защитават, а всъщност злепоставят, останалата част от лекарската гилдия.

Толкова е тъжно, толкова…

Знам добре, че не им е лесно на лекарите и сестрите - лоши заплати, лоши условия…, но последните седмици разбрах със сигурност, че най-тежките камъни, които носят са тези, с които ги затрупват отгоре “свои".

И те са смазани. Оцеляват. Кой както може. Колкото може. В тишина. Държавата се интересува от техните страхове, нужди и болки на думи.

Години наред. Оцеляват тези, които мълчат и слушат.

И така, понякога незнаейки те пак мълчат.

Ако искаш да вземеш специалност - мълчиш.

Ако искаш да станеш доцент - мълчиш.

Ако искаш да останеш началник на отделение - мълчиш.

Ако искаш да храниш децата си - мълчиш.

Успокояват се, че мълчанието ще им даде възможност все пак да спасят някой.

И са прави. И не са.

Работят върху замръзнало езеро.

Всички знаят, че един ден ледът ще се пропука, няма начин да не се пропука. И там в онази зейнала дупка е много вероятно да паднат и те.

Бряг за работа не се вижда. На управляващите отдавна им пука повече за 7-8 млр. и колко от тях да превъртят през “свои". Нали си се пързалят там другите на езерото.

На думи “лекарите" се почитат като “герои".

И в българската Одисея са оставени сами да се завърнат.

Уж тая Троянска война свършила преди 35 години, а все още пътуват…

И ние ги чакаме…

И аз вярвам, че ще се върнат.

Ледът се пропуква.

Едно дете може би даде живота си затова.

…

Благодаря на завърналите се.

За да се преборим е нужно да сме заедно.

И на всеки се полага да сгреши по пътя…

Но да се върне.

Не искаме да даваме повече деца."